ПАТОЛОГИЧНА РЕВНОСТ - психологически причини и несъзнавани вярвания, които я подхранват

Патологичната ревност не е просто нормална несигурност във връзката – тя е дълбоко вкоренен психологически феномен, който често произтича от несъзнавани вярвания, ранни детски преживявания и когнитивни изкривявания. ❓Как детството оформя ревността? • Изоставяне в ранна възраст → Ако едно дете е било изоставено от родителите (емоционално или физически), то развива дълбок страх от изоставяне, който по-късно се проявява чрез ревността. Представете си как бебето се ражда и си мисли, че е центъра на вселената. То е единствено за мама и целия свят. И очаква цялото внимание на обекта, от който зависи да бъде върху него. И ако мама е в депресия например, или тъгува по някого, когото е изгубила в този момент /това може да е неин родител, приятел и т.н./. Или пък мама е в насилие от бащата например, има мъже, които несъзнавано ревнуват от детето си и започват да тормозят жената още по време на бременността. Може майката да е нарцистична и да се съобразява само със своите нужди, не с тези на детето. Може да работи много, мислейки си, че щом детето е нахранено, всичко е наред. Или да е прекалено чувствителна и да преживява отношения с други хора прекалено емоционално /да се обижда лесно, да се вини за нещо или да се гневи на някого, без да може да изрази гнева си или да се защити/ - така отново е заета със себе си и своите чувства и емоционални нужди и не е до детето си. Всеки сам за себе си може да открие причината. Когато има някаква причина, поради която майката емоционално е заета със себе си, със своите чувства и преживявания, тя реално не е до детето си, независимо, че се грижи физически за него. Тогава детето има усещането, че не е важно за мама, тя не е до него. Започва и страха, че то няма да оцелее без нея и се опитва да привлече вниманието й, да е сигурно, че мама е там, ще му обърне внимание, ще мисли за него, не за някой друг. И като вече голям човек, дете което е израснало в такава ситуация, ще контролира и привлича вниманието на партньора си, защото има огромен страх да не остане само, което пък е равносилно на оцеляване. Затова и ревността е толкова задушаваща и токсична, точно защото става въпрос за оцеляване. Тази детска травма от липса на майчина обич, страхът от изоставяне и чувство за несигурност, кара такъв човек да търси изключително емоционална привързаност към партньор, който да го спаси или да бъде негова майка /несъзнавано/. Тук има несъзнателно вярване: „Ако тя/той не ме обича или ме напусне, аз ще бъда напълно загубен/а.“ • Сравняване с другите → Ако дете е било постоянно сравнявано с „по-добри“ братя/сестри или други деца, то развива ниска самооценка и вярване, че „няма да бъде избрано“ в любовта. Или пък например детето е по-голямото дете и е изпратено на село при баба и дядо, а родителите остават в града с по-малкото дете, за да им е по-лесно. Тук отново има усещане за изоставяне, въпреки че баба и дядо може да са били много добри към внучето си, важното е че другото дете е при мама и тате. И в първото дете има страх, че то е по-малко обичано от другото дете в семейството. И след това непрекъснато ще търси тази любов, ще се опита да я задържи по всякакъв начин. Ще има несъзнаваното вярване: „Ако не контролирам партньора си, той ще ме изостави, както се случи в детството ми.“ Патологичната ревност често се среща при хора със специфични личностни разстройства: • Нарцисистично разстройство → Страх от отхвърляне и нараняване на егото. • Гранично разстройство (BPD) → Интензивен страх от изоставяне. • Параноидно разстройство → Постоянни подозрения и недоверие. • Обсесивно-компулсивно разстройство → Натрапчиви мисли за изневяра. Нарцистични черти и страх от нараняване - Хората с нарцистични черти не понасят мисълта да бъдат измамени, защото това би наранило тяхното его. Имат несъзнавано вярване: „Ако бъда измамен, това означава, че съм слаб и унижен.“ И правят всичко възможно това да не се случи. Защото, ако някой друг е предпочетен пред тях, това е направо смърт за тях, тъй като тяхното вярване е, че са най-добрите. Чувстват се унижени при самата мисъл, че може да бъдат предаден, което Води до ярост, манипулация и дори насилие. Тук може да имаме и профил на човек с властови манталитет, за който контролът над другите е част от желанието да контролира всичко в живота си. Когато тези несъзнавани страхове и вярвания се активират, човек започва да вижда заплаха там, където я няма. Той интерпретира нормални ситуации като доказателство за изневяра. ❗️Ревността не е в реалността – тя е в ума на ревнивия човек! 📌 Патологичната ревност винаги започва с привидна любов, често дори с изпепеляваща любов и страст, но бързо се превръща в обсебване и контрол. 📌 Тя не е доказателство за силни чувства – тя е признак на несигурност и нужда от власт. 📌 Излизането от такава връзка е трудно, но винаги възможно. ❗️❗️❗️Патологичната ревност е огледало на вътрешните ни страхове. Тя не идва от действията на партньора, а от несъзнавани вярвания и рани от миналото. / и още вижте във видеото/