КОГАТО ЧОВЕК ОБИЧА, РЕВНУВА – докъде ревността е нормална и кога става патологична?

1. Отело и Дездемона (Шекспировата трагедия като класически пример) Историята на Отело е един от най-известните примери за патологична ревност. Отело, генерал във Венеция, е подведен от своя довереник Яго, че съпругата му Дездемона му изневерява. Без реални доказателства той започва да интерпретира всеки незначителен жест като знак за изневяра. Обсебен е от идеята, че Дездемона го мами. Разпитва и търси потвърждение на измислените си съмнения. Довежда емоционалното напрежение до крайност – убийството ѝ. Какво го е довело до това? • Несигурност и страх, че не е достатъчно добър за съпругата си. • Лесна манипулация от страна на Яго – пример как патологичната ревност може да бъде усилена от външни фактори. Можем да дадем още много примери от реалния живот. Такъв един пример е трагедията на О. Джей Симпсън и Никол Браун, Един от най-известните случаи на ревност, довел до престъпление. • О. Джей Симпсън, бивша футболна звезда, е обсебен от съпругата си Никол Браун. • Дори след развода им той продължава да я следи, да я заплашва и да проявява насилие. • Когато тя започва да се среща с други мъже, Симпсън изпада в неконтролируема ярост. • През 1994 г. Никол Браун и нейният приятел Рон Голдман са брутално убити. Макар че О. Джей Симпсън е оправдан в наказателния процес, много доказателства сочат към него. Какво води до неговата патологична ревност? • Контролираща натура и чувство за притежание. • Възприемане на Никол като негова „собственост“. • Страх от загуба на статус и власт. Понякога чувам „Не е ли нормално човек, който обича да ревнува“. Да нормално е, но в опрелени граници. Кога ревността е в нормални граници? Ревността е естествена човешка емоция, която възниква, когато усещаме заплаха за връзката си, за любовта на любимия човек. да ревнуваме, винаги е съпътствано с едно несъзнавано, но донякъде и съзнателно усещане, че можем да бъдем заменени с някого другиго, че някой друг има качествата да бъде повече обичан от нас, или че е по-красив, по-добър, може да бъде по-грижовен партньор и т.н. Т.е. дори и в основата на малките дози ревност стои едно несъзнавано съмнение, че може би не сме достатъчно ценни, за да бъдем обичани. И ако ние самите не обичаме себе си, не ценим себе си по един здравословен, а не егоистичен начин, винаги ще имаме съмнение за ценността си. а оттам и винаги ще имаме ревност в някакви дози. Но има и хора, които проявяват ненормална ревност, т.е. патологичната ревност. Разликата между нормалната и патологичната ревност е в интензитета, честотата и начина, по който тя се проявява. Някои от характеристики на нормалната ревност са: ✔️ Ревност, която е за момента – появява се от време на време, но не доминира мислите и поведението. Например, виждаш, че партньорът ти получава комплимент от някого на парти. Усещаш леко боцкане на ревност, но се успокояваш, защото знаеш, че те обича, няма да се подведе по това, че някой прави комплименти, въпреки че приема комплимента с благодарност. ✔️ Базирана на реални поводи – например, ако партньорът открито флиртува с някого, може да изпитаме ревност, но без да реагираме крайно, можем или да го приемем на шега, или да помолим партньора ни да не го прави; ✔️ Изразена по здравословен начин – чрез открит разговор, а не обвинения, агресия или шпиониране. Т.е., да кажем на партньора ни за нашите притеснения и наблюдения и да изясним ситуацията без прекалено ескалиране на напрежението. /и още вижте във видеото/ Някои от характеристики на патологична ревност са: ✅Постоянни съмнения за изневяра без реални доказателства. ✅ Натрапчиви мисли за предателство, които не могат да бъдат контролирани. Например, виждаш, че партньорът ти получава комплимент от някого на парти. Както казах, при нормалната ревност, усещаш леко боцкане на ревност, но се успокояваш, защото знаеш, че любимият ти човек те обича, няма да се подведе по това, че някой прави комплименти, въпреки че приема комплимента с благодарност. При патологичната ревност се започва скандал, защо някой прави комплименти, сигурно човека е дал повод за това. И може с часове да се води спор за това, без да има никаква заплаха за любовта на любимия човек. Но това е много изтощително и за двете страни. ✅ Контролиращо поведение – следене, разпитване, ограничаване на партньора – иска да знае с кого общува, кой е срещнал на улицата, какво са си казали, защо точно това са си казали, дали не е съмнително и т.н. /и още вижте във видеото/ Примери за признаци на: Лека форма на патологична ревност Средна форма на патологична ревност Тежка форма на патологична ревност Когато говорим за патологична ревност, болезненото чувство на ревност възниква у човек по напълно безобидна причина и може да се прояви много силно, "до степен на задушаване". По отношение на стресовото натоварване на тялото, ревността може да се сравни с най-разрушителните събития. За съжаление такава ревност може да бъде също толкова разрушителна и за обекта на ревността. @psychologistdimitrova   / silvia200abv.bg