Най-смелите успяват - Astra Cantus

Не искам да пия на глътки, животът - така ми горчи, да правя мънички стъпки, от страх, че пак ще боли. Да чакам вятър попътен, да бъде той моя компас, но вътре във мен, като тътен, да чувам: „Това не съм аз!” Да си измервам мечтите, със хорската суета, и те да чертаят ми дните, решили, че трябва така.   Аз зная - искам ли силно, не ще да съм до оцелелите, понеже е там непосилно, а Господ обича най-смелите! Текст: Надежда Младенова