Не разбирам - Astra Cantus

Не разбирам понякога как, тъмното ни застига, дори мечтите ни, да са факт губим пак светлата диря. Потъваме във страхове, отдавана в нас закърнели, болките ни -  цяло море, от безсилие са прелели. Издигаме високи стени, около своето его, нараняваме любимите си, да спасим единствено него. Не разбирам понякога как, всичко се преобръща, всеки за всеки е враг, вместо да го прегръща. Текст: Мартин Младенов