Сайт использует сервис веб-аналитики Яндекс Метрика с помощью технологии «cookie». Пользуясь сайтом, вы даете согласие на использование данной технологии.
Тихо и мрачно е, аз съм самотен, времето спряло е, няма ги дните, но точно, когато е тъмно достатъчно, зная, че мога да видя звездите. А с тях самотата мигом изчезва, преобличат нощта и създават магия, и зареждам се бързо с нова надежда, чувствата свои не мога да крия. И отгоре звездите, толкова много, всичките ярки и светли слънца, осветяват пътеките, пътя разкриват и успяват да срещнат самотни сърца. Текст: Мартин Младенов