Сайт использует сервис веб-аналитики Яндекс Метрика с помощью технологии «cookie». Пользуясь сайтом, вы даете согласие на использование данной технологии.
По Коридор номер 8...Част 2...от Кюстендил до Земен пеша...
От жп гара Кюстендил до жп Гара Земен На 26 юли 1909 год. тогавашнят министър-председател на България Александър Малинов открил новата жп линия Радомир-Кюстендил. Жп трасето е с обща дължина 55 км., ширината на платното е 5 метра. Построени са 9 тунела с обща дължина 1 843 метра и 12 големи жп моста. Първият пътнически трен спрял на кюстендилската гара на 1 март 1909 г., но гарата е открита тържествено и е осветена чак на 26 юли същата година. Изграждането на линията е с интернационално участие и е съпътствано с редица трудности. Финансирането е от Франция, релсите са внос от Англия, железните конструкции за мостовете – от Германия, а дъбовите траверси – от Сърбия. Взривни вещества се доставят от Австро – Унгария, хидравлична вар се търси в Румъния. Чакълът е от кариери, разположени по трасето, едната от които – при с. Раждавица, е още действаща. Дяланите камъни за облицовка на подпорните стени са доставка от Владайската кариера край София. Италиански специалистите – тунелджии и мостоваци, са изградили основните обекти от жп инфраструктарата. На обекта се говорели няколко езика. Според някои писания като преводач на един етап по построяването на линията е бил ангажиран дори и поетът Иван Вазов. Сега жп участъкът от Радомир до Кюстендил е от най-бавните в жп транспорта в страната. Самата линия е с износени на места дървени траверси, тунелите са с такива габарити, които не позволяват еклетрифициране – оттам и невъзможността да се качи скоростта на влаковете. Намаляват пътниците, а товарен влак до Кюстендил не е спирал от години, коментират жепейци. Гарите пустеят, а тази в с. Шишковци, дарение през 1938 год. от тогавашния депутат Андон Виячев, е обявена за събаряне, което предизвика гнева и протести на местните хора.