Границата, която не търсех - Забравените пътища на Родопите

Събуждам се в колата – някъде сред Родопите. Мъглата още спи върху планината, а аз тръгвам отново по прашните пътища, където каменните църкви пазят истории по-стари от асфалта. Днес минавам през Горно Луково – едно от най-загадъчните и самотни села в Родопите, където времето е спряло, а храмът „Св. Архангел Михаил“ все още пази своите тайни. Спирам при параклиса „Св. Георги Победоносец“ – високо над долината, място, което сякаш наблюдава всеки, дръзнал да мине оттук. Продължавам на запад… и някъде по пътя разбирам, че вече не съм в България. Границата се оказа по-близо, отколкото очаквах – и по-тиха, отколкото можеш да си представиш. Накрая вечерям в Златоград – град, който посреща уморените с топлина и аромат на домашна храна. Един ден, пълен с кал, грешни завои и онова чувство, че всяка грешка води към нещо хубаво.