ДА СТАНЕШ РОДИТЕЛ САМ НА СЕБЕ СИ! Защо това е важно? – част 2

‘Никой друг не може да живее живота ти вместо теб. Най-важното е да се научиш да бъдеш до себе си – като добър родител.’ - Ървин Ялом Много от нашите най-дълбоки емоционални реакции във връзките не са заради настоящия човек, а заради неизлекувани детски преживявания. Един от най-важните пътища към вътрешна зрялост е да станем "родители" на самите себе си – особено когато се сблъскаме с ревност, емоционална зависимост или страх от изоставяне. Какво означава да си родител на себе си? Това е умението да се грижиш за себе си така, както би искал родител да го направи: с обич, търпение, яснота и граници. Не като критик, а като един състрадателен и разбиращ те водач. Да можеш да кажеш на себе си: „Разбирам те. Трудно ти е. Но аз съм тук и ще се погрижа.“ Като практикуващ терапевт, но и преди всичко като човек, който обича много да чете, преди около 15 години се докоснах до книгите на Ървин Ялом, където за първи път прочетох за това колко е важно да станем родители на себе си. И как често очакваме от нашите партньори, приятели, дори от децата ни, да бъдат родителите, които не сме имали. Разбира се това се случва несъзнателно, но влияе много на живота и отношенията ни. Ървин Ялом е водещ екзистенциален психотерапевт и автор, който особено акцентира върху идеята, че човек трябва да развие вътрешна автономия, емпатия и издръжливост при сблъсъка със страховете си (смъртта, свободата, изолацията и безсмислието) – теми, които Ялом разглежда не само теоретично, но и чрез лични истории и терапевтични казуси.“ Практически подходи по Ялом: 1. Осъзнаване на фундаменталните страхове – смърт, свобода, изолация, безсмислие . 2. Работа с екзистенциалната тревожност – като признаем своите страхове и преодолеем нуждата да сме „специални“ или постоянно спасени от външни сили . 3. Вътрешен диалог – чрез писане, медитация или терапия човек задава на себе си въпроса: „Как се чувствам? Какво ми е нужно?“ – вместо да чака друг да му даде отговорите. 4. Себеразкриване – малко по малко човек споделя и интегрира части от себе си, спомени, преживявания и тъга – това е начин да се порасне и да се стане „един възрастен в главата си“. Защо е важно? • Психично здраве: хора, които се справят сами със страховете и се радват на изборите си, имат по-устойчиво състояние и по-добро самочувствие . • Емоционална автономия: свободата да избираш живота си (и риска при това), вместо да живееш в зависимост от другите или от автоматични реакции. Вижте във видеото: Пример 1: Как да се погрижим за вътрешното ни дете при ревност и вътрешна несигурност Пример 2: Как да си бъдем родител при емоционална зависимост и самозагубване Пример 3: Избухване и вина – какво се крие отдолу и как да станем родителят, който не сме имали Пример 4: Вътрешно родителство при перфекционизъм и изтощение в работна среда Пример 5: Вътрешно родителство при избягване на конфликти от страх Какво прави вътрешният родител? Изцелението започва в онзи момент, в който спрем да бягаме от себе си и се върнем при себе си – с разбиране, със състрадание и с готовност да бъдем най-добрият си съюзник и най-добрият си родител. @psychologistdimitrova   / silvia200abv.bg