Не бутай чувала, това показва, че...

Когато тренираме с тежък чувал, целта не е да го люлеем като люлка. Младите практикуващи често се хвърлят с всички сили и чувалът лети, но това показва липса на контрол. По‑добрата форма се познава по леките и прецизни удари – чувалът почти не се люлее. Спортната наука обяснява защо: силата зависи от импулса (масата и скоростта при контакта). Ако ударът е бърз и се оттегляте веднага, предавате повече енергия и се пазите. Такива щракащи удари изискват кратък контакт, след което ръката се връща в защитна позиция. Начинаещите често правят обратното – бутат през целта. Тези удари са бавни, изразходват енергия и оставят ръцете далеч от лицето. Опитните инструктори считат бутането на чувал или партньор за лош навик, защото отваря брадичката и дава шанс за контра. Контролът идва от тайминга. Не следваме люлеещия се чувал, а удряме, когато се връща към нас и го спираме със стегнат удар. Така развиваме чувство за дистанция. Мислете, че прониквате само на няколко сантиметра в целта – така не избутвате, а „поплясквате“ и веднага връщате ръката. Работата с тежък чувал ни учи кога да бием и как да съгласуваме краката и тялото; съпротивлението и връщането му подобряват тайминга и телесното усещане. Помнете, че целта в ударните бойни спортове е да нанесете удар и да не получите такъв. Щракащият удар ви позволява да нанасяте комбинации по‑бързо, да спестявате енергия и да се пазите. Ако чувалът лети, значи го бутате; ако остава под контрол, значи техниката ви е добра. #киокушин #кикбокс #ударничувал #бойниизкуства #техника #контрол #живкоджак #jivkojack #zhivkojack