Отново при Таки. Брезница 1999

Мистичната музика тук е от наследството на Бекташите. Имайте напредвид че Еничарите в Румелия са били Бекташи. Те са основните разпространители на исляма на Балканите. Езика на който се пее е османо-турски. Това е изпълнение на турския военен оркестър за старинни химни - "Мехтер". Помоща в превода на текста от османо-турски на българки е от Неджаттин Тюрксьоз, за което му благодаря от името на всички. А ето и самият текст : "Не ни презирай - хей Захид ! Нашите езици шептят Всевишния ! Четем името на Всевишния Не сътворявай и не считай това за легенди Не изричай легенди Нашия път е към превъзходството на Твореца, О приятелю Eйвълла Не се броим с пръст - безброй сме Несвършващи сме в боевете Не питайте хората за нас Така няма да ни опознаете Ние сме по пътя на светците На път сме към Всевишния! О приятелю Eйвълла Свещената победа е нашата цел Вождът ни е великият имам Али Много са пътищата на светците Всичките са одобрени от нас Който ни види, смята ни за луди По-добре луд, отколкото послушен. Не е луд онзи, който изрича,, Аллах е един" ! И не е самотен той. О приятелю Eйвълла Цъфтят розите ни всяка сутрин Достигат те,, пролетта" и не увехват. На теб, живият, ти се даде мъдрост. Ако си влюбен, това е прекрасно Елиф, Аллах, Мим, Мухаммед, Това е нашата одежда по нашия път." Самата същност на текста е -апел, упрек, който Ордена на Бекташите, отправя към потенциалните си палачи. Захид - това означва - аскет, отшелник. Над тях е тегнела заплаха от унищожение. Песента е хем упрек, хем предупреждение към палачите. Знаете че Махмуд Втори е ликвидирал еничарския орден до крак в Истанбул през 1826 г. Но на Балканите са останали доста преди това и са оставили наследство и до днес.