Иса Бекташ - Амет ле млад воевода

Място на събитието - Якоруда. Възможно е това да се е случило повече от преди 150 г. Амет е бил натопен от българските чорбаджий, пред османската власт че е сепаратист, той сформирал ударен отряд - дружина, въоражени до зъби с остри саби и тънки пушки. Напуснали Якоруда и забегнали в Стара Планина. Там се крили цяло лято. Дошла есен и зима, замъглило се,започнало да вали лапавица - сняг. Шумата на дърветата окапала, тревата пожълтяла. Замръзнали им пушките и касаците. Тънките им кошули и чоавите им елеци се намокрили и подгизнали. Нямало друго решение освен да се приберът в родните си къщи. Амет вайвода имал друга идея преди това - да идат вкупом при неговата стара майка в Якоруда заедно с дружината си. Преминали през банското поле широко и пристигнали в Якоруда. Пристигнали по тъмна доба, настанили се , но Ахмет видял на стената закачена неговата трамбура. Той я откачил и започнал да пее и дрънка с нея. Искал дружината му да се забавлява. Майка му го предупредила да миряса , че неговите съседи - Трендафил Чорбаджия, Тодор Бояджия и Кольо Папукчия, ще вземат мерки да го отрепят . Амет бил непокорен инат и продължил. Съседите му чорбаджии обаче го чули и веднага пратили вест на Разложките чорбаджии(?) и Банските комити. Те се организирали въоражили и дошли, заградили къщата на Амет млад вайвода. Той знаел че те ще дойдат и бил подготвен. Изпял си последната песен до край, закачил трамбурата на мястото си. Измъкнал острата си сабя и заредил своята пушка, извикал - дал заповед на дружината си за отбрана и атака едновременно. Завързала се кървава неравна битка. Загърмели пушките, острите саби рязали руси глави. Тънките пушки пробивали човешката плът. Песента в Брезница се пее в два варианта. Интересното е че тази песен е съхранена именно в Брезница, а не в Якоруда