КАК ДА СПРЕМ ДА УГАЖДАМЕ НА ДРУГИТЕ? КАК ДА СЕ ИЗБАВИМ ОТ СИНДРОМА НА „СПАСИТЕЛЯ“?

КАК ДА СПРЕМ ДА УГАЖДАМЕ НА ДРУГИТЕ? КАК ДА СЕ ИЗБАВИМ ОТ СИНДРОМА НА „СПАСИТЕЛЯ“? В предишното видео говорих за нуждата ни да спасяваме другите. Заради ниско самочувствие и недобра лична себеоценка ние имаме нужда да спасяваме другите, да правим неща за тях, да поемаме отговорност за техните чувства и действия, защото си мислим, че не сме достатъчно добри или ценни. И когато направим нещо за другите, нещо, което те самите могат да направят дори, но ние го правим вместо тях, си набавяме временно удовлетворение, че сме добри и важни. Обсебващото угаждане на хората и избягването на конфликти подкопава чувството ни за себе си до точката, в която животът ни изглежда безсмислен без външно утвърждаване. С времето угаждането на другите изцежда силите ни, оставаме без енергия, започваме да изпитваме негативни чувства към близките и всички на които угаждаме, което още повече отнема от енергията ни. Всичко това ни отклонява от нашата същност, от автентичния ни път. Ето защо е важно да спрем да угаждаме на хората и да възстановим истинското си, уверено чувство за себе си. Хората, които иската да спасяват и угаждат вярват, че ако се съобразят с очакванията на другите хора, всички ще започнат ги харесват. Ако са мили с всички, всички ще бъдат мили с тях. Голямата ирония е, че колкото по-малко търсим одобрението на другите хора, толкова по ни уважават и харесват. Това звучи страхотно на теория, но единственият начин наистина да го открием за себе си е да предприемем пътуването сами. Има голямо безпокойство, което ни пречи да предприемем това пътуване. Безпокойството идва от страха ни за нещо ново и непознато. Но докато си стоим в старата енергия, тази на нуждатата да спасяваме другите, за да ни заобичат, без ние самите да направим нещо за себе си, все ще сме зависими от някого. Защо е толкова важно да спрем да угаждаме на другите? • Угаждането на другите отнема от енергията ни. А когато останем без енергия се разболяваме и страдаме; • Докато сме в ролята на спасител, все ще привличаме в живота си хора, които искат да бъдат спасени. И така няма как да имаме щастливи и спокойни взаимоотношения; • Грижейки се за другите, ние се отклоняваме от нашия истински път, от това да бъдем антентични, да бъдем себе си; ........... Няколко начина, по които да се опитаме да се усетим, че хората искат да ги спасяваме, а пък ние сме склонни към това в такава ситуация. И тогава да можем да реагираме по друг начин. • Имайте предвид, че ако досега сте избягвали конфликти, животът ви вероятно е изпълнен с хора, които са свикнали да се държите покорно, и че това може да работи за тях. Докато някои хора около вас може да се радват на това, че все повече се отстоявате, други може да се почувстват застрашени и да реагират, като се опитат да ви вменят вина, за това, че вече не им угаждате. Особено нарцистичните родители, партньори, шефове, са отлични във вменяването на вина и това да ви убедят да не се променяте, защото всъщност на тях сте им нужни като спасители, не като хора, отстояващи себе си; • Помислете върху факта, че когато другите ни ласкаят, че сме до тях, въпреки че това ни натоварва, тези хора често търсят изход, за да излеят натрупаните емоции, вместо да искат да се „поправят“. Голям проблем за много „спасители“ е погрешното предположение, че хората не са в състояние да решат собствените си проблеми. Ако възприемете практиката да слушате по-активно, да наблюдавате по-активно този човек и видите как иска от всеки да го спасява, а не иска реална помощ, чрез която да започне да си помога сам. Още за това защо е толкова важно да спрем да угаждаме на другите и начините, по които да се избавим от синдрома на "Спасителя", вижте във видеото... @psychologistdimitrova