Сеячът, семето, почвата и плодът | Мат. 13:1-23 | п-р Радослав Апостолов | 17 авг. 2025 г.

В Мат. 13:1-23 Исус разказва на събралите се да Го слушат множества една притча. Един сеяч излиза да сее семе на полето. Част от семето попада на утъпкания път, друга част сред камъни, трета — сред бурени (тръни). Една обаче попада на добра почва и дава плод. Като една от само двете притчи, повторени и в трите синоптични Евангелия, тази притча явно е много важна, защото в Марк Исус добавя, че разбирането ѝ е условие за разбиране всички останали притчи (ср. Марк 4:13). И една от притчите, на които Той Самият дава тълкуване на Своите ученици: семето е Божието слово, а различните видове почва са различни състояния на човешката душа. И както целта на сеячът е семето, което посява, да даде плод, така и целта на Сеячът, Който „сее“ Божието слово (Самият Исус) е това слово да попадне в добре подготвено сърце, така че да бъде разбрано и да даде плод в живота на човека. Кой вид почва олицетворява състоянието на нашето сърце? И какво е необходимо да направим, за да бъде почвата на сърцето ни такава, че да даде плод? „Посятото на добра земя е онзи, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.“ (Мат. 13:23)