Миналото е зад мен, но бъдещето предстои | 1 Цар. 16:1 | п-р Радослав Апостолов | 24 авг. 2025 г.

В един момент от живота на пророк Самуил Бог се обръща към него с отрезвяващ въпрос — колко дълго възнамерява да плаче и тъгува за Саул, когото Сам Бог е отхвърлил? Както знаем от предисторията, поради гордостта и непокорството на първия цар на Израил към Божиите думи. Самуил, който го е помазал за цар, който е бил негов наставник, който го е водил и който е наблюдавал процеса на оставяне на Божия път истински тъгува за всичко онова, което е Саул е бил, което е могъл да бъде като потенциал, но и което поради собствения си инат е провалил. Бог обаче има ясно слово за Самуил — остави миналото в миналото. Това е Моята воля. Имам план за бъдещето, а към теб отправям призив да бъдеш част от този план. И ти имаш избор — да останеш в плен на миналото, като продължиш да плачеш и да тъгуваш, или да бъдеш част от онова, което Аз съм приготвил за теб и за хората около теб за бъдещето. Какво от миналото ни Бог желае да оставим там, където е било? Нормално е да скърбим и да тъжим за едно или друго, но това не бива да ни държи в плен. Кое е онова, за което Бог на нас казва, да спрем да плачем, за да можем да погледнем напред и да бъдем част от онова, което Той е приготвил за нас? „Тогава Господ каза на Самуил: Докога ще плачеш за Саул, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израил? Напълни рога си с миро и иди; Аз те изпращам при витлеемеца Есей; защото Си промислих цар измежду неговите синове.“ (1 Цар. 16:1)