КАК ПОТИСНАТИТЕ ЕМОЦИИ И СТРЕМЕЖЪТ ДА СМЕ „УДОБНИ И ДОБРИ“ МОГАТ БУКВАЛНО ДА РАЗБОЛЕЯТ ТЯЛОТО НИ

Когато непрекъснато се стремим да сме "приятни", безпроблемни и лесни за другите – избягваме конфликти, премълчаваме недоволството си, поставяме чуждите нужди пред своите и не поставяме граници – ние започваме да заглушаваме собствената си истина. С времето това води до: • Натрупване на неизразени емоции – като гняв, тъга, срам или страх, които не изчезват, а се трупат вътре в нас • Вътрешно напрежение и емоционална умора, защото живеем в несъответствие с това, което реално чувстваме • Отдалечаване от себе си – от това, което реално мислим, и от това, в което вярваме • Често започваме да не знаем какво всъщност искаме – защото сме свикнали да живеем според желанията на другите • Претоварване от отговорности • Постоянна тревожност (да не обидим, да угодим) • Изтощение (burnout) С други думи, когато сме прекалено заети да бъдем удобни, започваме бавно да изчезваме от собствения си живот. Натрупва се хроничен стрес и претоварване на нервната система 🧠 Тялото реагира със свръхактивирана симпатикова нервна система – "бий се или бягай", която, ако не се изключва, разболява: хормонален дисбаланс, безсъние, имунен срив. Подтиснатата емоция не изчезва – тя се трансформира в стрес, който тялото складира. Подтиснатите емоции се преобразуват във вътрешно напрежение, което тялото „съхранява“ под формата на стрес, напрежение, болест или дори хронична умора. 🔁 Каво означава, че тялото „складира“ емоции? Емоциите са енергия в движение (e-motion). Когато дадена емоция бъде: • неприета (напр. „не бива да се гневя“), • неизразена („не мога да плача пред другите“), • или непреживяна докрай („стисни зъби и се дръж“), тя няма къде да отиде. Затова тялото я задържа, като я трансформира в хронично напрежение, микроспазми, хормонален дисбаланс, нервна възбуда или дори физическа болест. Често говорим за връзката между психиката и тялото, как психиката влияе на тялото, но рядко се замисляме за това, когато сме ядосани, гневни, разочаровани, страх ни е. Не се замисляме, че тези негативни емоции са заредени с негативна енергия, която рано или късно се проявява като симптом в тялото ни. Когато потиснем емоция, мозъкът я интерпретира като незавършено преживяване: • 🧠 Лимбичната система (емоционалният мозък) продължава да изпраща сигнали на тревога. • 😬 Нервната система влиза в състояние на висока готовност (стрес). • 🧬 Хормоните на стреса или бойните хормони (кортизол, адреналин и норадреналин) не се изчистват, защото няма "отиграване" на емоцията. • 💢 Тялото я „запаметява“ на ниво мускули, органи, дишане. Вижте още във видеото: Къде се „складират“ различните емоции? Какво се случва при дългосрочно потискане? Как да освободим складирани емоции? Откъде идва това да искаме да бъдем удобни и добри - кармичен и духовен контекст ? @psychologistdimitrova   / silvia200abv.bg