Сайт использует сервис веб-аналитики Яндекс Метрика с помощью технологии «cookie». Пользуясь сайтом, вы даете согласие на использование данной технологии.
Когато бях в училище си спомням децата, които с нетърпение чакаха да отидат на село. Аз също имах село, но ходихме там по рядко и нямах приятели с които да си играя, моите си бяха тук в Младост и ми липсваха ужасно, когато не си бях у дома. Слушах обаче историите на моите приятели за дългите вечери под звездите на поляните, а сега и историите на Иво за това как е ходил с овчарите на разходка и е ял хляб с шарена сол и домати. Разказите на бабите ми за безгрижните дни, но и тежкия труд който полага всеки един човек на село за да има храна на масата си. Селата са мястото на което можем да прегърнем баба и дядо, да хапнем някои любими ястия от детството и да се свържем с природата. Обичам сутрин да чувам петела и да усетя аромата на кафе, а вечер да си легна с пукането на дърветата в печката. И въпреки че съм градско дете, ценя и виждам красотата в простото и сложно ежедневие на село. С много мазоли по ръцете, но много любов в сърцето.
