Сайт использует сервис веб-аналитики Яндекс Метрика с помощью технологии «cookie». Пользуясь сайтом, вы даете согласие на использование данной технологии.
Днес прочетох за това детенце и не можеше да не направя една песен за нея. Докато правих песента, толкова много емоции минаха през мен, че не мога да ги опиша. Но нищо от това няма да върне това дете. Музиката и пеенето са създадени чрез изкуствен интелект. Текстът на песента е авторски. -------------------------------------------------------- Завинаги очи затвори това дете, защо бе Господи, защо? Взе я ти нагоре към това небе, взе я от пътното платно. Сега само вятърът името шепти, на тази малка звездичка. Спомня тати за тебе и тъжи, беше ни ти една едничка. Сияна, бе ти светлина в нощта, ангел малък сега си във вечността. Пътят взе те, но не и душата, оставаш завинаги ти в сърцата. Гривни правеше с нежни ръце, подарък за болните деца. Помагаше от цялото си сърце, със твоите добри дела. Сега само вятърът името шепти, на тази малка звездичка. Спомня тати за тебе и тъжи, беше ни ти една едничка. Сияна, бе ти светлина в нощта, ангел малък сега си във вечността. Пътят взе те, но не и душата, оставаш завинаги ти в сърцата. Колко ангели още този мрак ще ни вземе, защо живеем в такова мизерно време? Бреме, което тежи ни на всички нас, защото досега сме били само пас. Ако пътят беше направен както трябва, може би душите ни нямаше да смазва, тази мрачна, тежка и черна прокоба да копаем на това красиво дете - гроба. Може би ако имаше шибана държава, нямаше съдбата тя сама да си решава, на кое семейство детето да отнеме и мрак за цял живот да го обвземе. Докога, питам се и стоя в тъмнината, докога ще гледаме как отива си светлината? Въпроси, на които отговор просто няма, в тази мафиотска пропаднала държава.