Една тежка песен, на която се плаче | Майко, твоя син се върна | Бурен Трън

~Една тежка песен, на която се плаче. Ако не си успял да заплачеш – поздравления! – носиш сърце от камък!~ МАЙКО, ТВОЯ СИН СЕ ВЪРНА Под върбата спомен ме прегръща, стара песен шепне в тъмнина. Майко, късно твоя син се връща, в празен двор и тиха самота. Майко, твоя син се върна, мила Майко, златна Майчице! Но защо го няма да го зърна твойто свидно и добро лице? Край кладенеца да ме спре, няма кой вода да ми даде. Само вятърът от двора вее, сякаш твойте думи вечно сее. Майко, твоя син се върна, мила Майко, златна Майчице! Но защо го няма да го зърна твойто свидно и добро лице? Земьо черна, Майчице прегърнала, ти ли скри сълзите ми пролети? Всяка нощ в тъга се е превърнала, дните също – дните ми проклети! Майко, твоя син се върна, мила Майко, златна Майчице! Но защо го няма да го зърна твойто свидно и добро лице? Бурен Трън 24.08.2025 Варна