Сайт использует сервис веб-аналитики Яндекс Метрика с помощью технологии «cookie». Пользуясь сайтом, вы даете согласие на использование данной технологии.
Първи трак от соловият ми албум Поезия и Истина! За повече инфо и предварителни поръчки на албума пишете на / chernogled или на имейл адрес: chernogled_prod@abv.bg Инструментал, текст, изпълнение - Черноглед Микс, мастеринг, обложка - @ZVUKOVABARIERA Текст: Куплет 1: Идвам възседнал комета от паралелна екзо планета, твоята вселена е meta и си закачен на амфета. Озадачен от куплета все по-трудно си даваш сметка, че си поредният хумункулус създаден в епруветка. Патетиката е излишна за птица родена в клетка, единствената свободата е, oградена от решетка. Срамота е, любовта отдавана с статус реликва е, всичко друго празен патос, курви на повикване. И лесно свиква се дори с простотията пошла, някой живеят в разкош, други живеят от коша. С'я модерно е да си лош, вълка предрешен в овча кожа, всеки пръв да вади ножа гледа, кръв да пролива. Напоследък реалността се извива през крива призма, демони в човешки образ, не помага екосрзсизма. Търсят, лоши момчета с мутренска харизма и лева, а всъщност получават, четристотин шева. К'ъв е проблема си чудиш, мятайки салфетки в кръчма, докато бягаш по тъча или се наливаш, като бъчва. Бившия крадец на новия крадец мандата връчва, сеят вятър, жънат бури но все не идва време за жътва. Припев: Няма промяна, щото скрити са си в къщите и чакат някой друг да жертва себе си за тях. Или от страни да гледате и да се кръстите, т'ва вашето не е вяра, а просто прикрит страх. Стисни юмруци ако бият те през пръстите, посегнеш ли за своето, не отстъпвай на зад. Няма кой да се погрижи за твоето щастие, бъди добрият пример и помогни си сам. Куплет 2: Всяка стъпка отекваща в мрака е знак, че се връщам, няма пряк път, а обект на борбата хляба насъщен. За душата тоя рап е най-големия отдушник, време е да се ядосаме, твърде дълго бяхме послушни. Но въпроса не е в т'ва да впрегнеш силата зла, а да отстоим права, омразата те прави слаб. Като зараза, всяват страх, за да потдържат преданост, ще се изправиш ли пред тях или ти е все едно. До последно натягам, наблягам яко на спринта, бой по круша от гуми на ръцете само с бинта. Мой, струва ли си да се пра'йш на шут за къса кинта, кой те излъга, че живота е веселба, а не битка. Докато цъкаш конзоли, слушаш чалга и вдигаш тостове, поглеждам си ръцете в мазоли от ръждиви лостове, а горе сменят постове и държавни хранилки, корупционни механизми, зъбчати колела и вилки. Все по-често познати слагат въжето без сили, липса на критична маса, удавена в спиртни напитки. Отдавана, забравени, изоставени, безлични, к'во друго ни остава, освен да се изправим самички.