Черноглед - Бесове

Седми трак от албумът ми Поезия и Истина! Инструментал, текст, изпълнение - Черноглед   / chernogled   Микс, мастеринг, обложка - ‪@ZVUKOVABARIERA‬ Текст: Припев: Невидими са моите врагове, пред листа с химикала сядам често пиша – боря страхове. И е добре щом изскарвам от себе си бесове, а до къде е без значение, пътя ще ме отведе. 2 Куплет 1: Важен е самият ход, по пътя, колкото и крив, продължаваме напред, знаеш бутам, като Сизиф. Камъка търкалям си, без да поглеждам назад, когато волята ме предаде на помощ идва гняв. Да изгазя тая гняз, да не тая в себе си мраз, да оставя светла диря и до сетния си час. Да поддържам пламък жив, а не кат камък сив, в очите ми искри от блясъка на слънчеви лъчи. Не измъчени да мълчим, а свободно да говорим и в безкрайни простори, да сме свободни да сторим това което чувстваме със сърцата истински, писна ми от роли, маски на души престорени. Не си искрен и личи, ококорили очи а моите корени забити дълбоко в земята си. Се изправям, като зид стабилен, черен като дзифт и ги минавам транзит, ти меркантилен и скрит. Често ухилен съм бил, но т'ва не значи щастлив, и сред многото сам, и сам но не саможив. Рисувам рими с крусив или просто нахвърлям ги излъгах, рядко се смея но т'ва прави ме тъжен ли? По моста въжен вървим, опънат над пропастта, а пастта зинала под нас, чака да си отмъсти. Боже прости, греховете ни, и ни пази от лукавия и дай ни куража да се смирим. Кой ако сами не бдим и се стремим да сме добри, подобно дядо Добри, нищо че в гнездо на кобри. Огнени езици зли в пъкъла казана ври или на слънчева поляна полет на колибри? Сам избери, райски или адски, двери отворени, чакат те кат блуден син да се завърнеш в ден един. Понякога много боли, гледат с празни погледи, аз съм стъпил на земята здраво, а тавана ми е син.