От Дунав до морето – когато пътят реши да те тества

Ден четири. Времето е сиво, но пътят… е още по-сив — буквално, покрит с кал и дупки. Започвам от езерото Сребърна, където пеликаните ме гледат подозрително, продължавам през Меджиди табия, Войновския скален манастир и скалната църква край Краново. Всичко върви по план… докато не спира. Пътят решава да се превърне в кално приключение, колата почти потъва, а аз осъзнавам, че „офроуд“ не е хоби — а диагноза. След часове лутане, малко паника и една сериозна вяра в добрия късмет, стигам Варна. Морето ме посреща не с фанфари, а с тишина — онази, в която осъзнаваш, че пътуването не е било за да стигнеш, а за да минеш през всичко. Ако някога сте се питали как звучи смес от кал, история и вяра в GPS-а — това е вашият епизод.