Сайт использует сервис веб-аналитики Яндекс Метрика с помощью технологии «cookie». Пользуясь сайтом, вы даете согласие на использование данной технологии.
В този епизод Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: Каква е поуката от баснята за кокошката, която ражда златни яйца? Има ли разлика между алчност и нетърпение? Ако алчността е жажда, каква течност може да я удовлетвори? До къде може да ни доведе сребролюбието? Има ли празнота в основата на алчността? Какво представлява желание, изгубило се в себе си? Кой определя мярата на нуждата? По какъв начин израза „Много си стиснат“ е свързан с аналното (Фройд)? Алчни ли са животните/корпорациите? Може ли Стоян да бъде алчен на самотен остров? Каква е връзката между прогресът и алчността? Какво представлява „алчността за живот“? Как си купуваме „биологично време“? Може ли да измерим алчността? Разговорът е трети пореден в рамките на темата „Седемте смъртни гряха“. Още в самото начало – преди да дадем традиционната „оперативна дефиниция“, се съгласихме, че греховете са взаимно свързани и сегрегирането им в отделни клетки е обречено усилие. И все пак алчността е грях, който лесно може да бъде култивиран, опитомен до различни форми на гарантиране на бъдещето, осигуряване на собствения интерес и предприемачество. Гримирането на алчността в ерата на свръхкапитализма не може да скрие прекомерността, която разрушава не само социалното, но и природното. Икономиката и екологията – и двете: науки, свързани с дома („ойкоса“), свидетелстват, че днес, чийто разрушителен ефект се проявява под формата на нарастващи неравенства и необратими климатични промени. Не, не бяхме алармисти. Слушайте и ще видите :) === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/420 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support