Елеазар Хараш за богомилите, поп Богомил, Боян Мага, кладите (АРХИВНА ЛЕКЦИЯ)

Богомилството е велик дар за вътрешното развитие, вътрешното, реалното развитие. Богомилите притежават тайнствена воля за живот и понеже са чисти, те са видели този живот в жертвата. Богомилите са видели истинността в жертвата. Разбира се, тука мога да допълня, че всеки човек, малко или много, е жертва, въпросът е на кого и дали е осъзнат. В тази жертва, която е любов към Бога и към Истината, се съдържат всички добродетели. Значи, това не е жертва за семейство, народ, държава, партия и т.н., тука няма тази грешка. Това са бъдещите истински ръководители на народите — тези, които знаят за кого да умират — не за друга идея, те не заместват Бога с нищо друго. На кладата тялото изчезва, но богомилството казва: Но душата става храм на Истината. И така, великият подвиг на богомилите се нарича самоотречение, за да може Бог да израсне в тебе, да се роди и чак след това започва истинският живот, и впоследствие — истинската държава, това е правилният път. Питат ме скоро в Русе, в Бургас: — Гласуваш ли? — Аз отдавна съм гласувал за Бог и Истината. На някои казвам, че по-хубаво е да гласуваш за Настрадин Ходжа; те не разбират. Другия път ще говорим за великия, чудния Настрадин Ходжа. Ето защо богомилството е истинско явление в нашия живот, въобще във вътрешния живот, реалния живот, който е чисто духовният живот. Тука не говорим за религиозен живот — чисто духовен живот. Това са същества-духове, познали са Духа в своето тяло. Богомилството — това е едно велико принасяне в жертва на Бога, докато останалото човечество е още далече от тази жертва, то само си мечтае за някаква справедливост в живота. Но при тези хора нищо съществено няма да се случи, защото егото е там; докато на кладата, както е при богомилите, егото умира тотално. Който е минал през кладата, може да разбере това. Това, което реално се случва, е в жертвата. Реалността и Истината се случват в осъзнатата жертва. Там егото умира напълно, не донякъде — напълно. Тази богомилска жертва е едно велико подчинение на Бога, а другите, които не са се подчинили, те какво могат да очакват? Ще обясня: след тази велика жертва се придобива един висш разум, висш дух и от тук започва истинското разбиране за нещата, същностното разбиране. По-нататък, когато ще ви говоря за Чан — китайския Дзен — там се казва: много хора практикуват, милиони хора практикуват и не постигат, защото преди практиката има нещо друго, това е: имаш ли любов, имаш ли същност. Имаш ли същност, каквото и да практикуваш, си прав и ще получиш правилната мъдрост; нямаш ли същност — само практики. При това положение един Чан-учител казва какво да правят тези, които нямат любов: Да продължат да практикуват, докато някога стигнат до любовта. Т.е. и те да не се отказват от практиката, но да не мислят, че са велики практици. Извън тази богомилска жертва към Бога всички тези, които са останали да съществуват, застрашават развитието, и своето, и чуждото. Те са остатъци от човешка раса, която е проблем и за самата себе си. Това са хора, погълнати от човешкото, а не от Божественото. Богомилството е едно от големите световни учения по духовност, в най-чист вид. Богомилството е държава на духовността и, забележете, Бог е искал да сключи съюз чрез тях с българския народ за едно велико единство. Разбира се, много хора са разбрали това, включително и свещеници, които са напуснали църквата и са станали богомили; но голяма част не е разбрала това. И тази духовност, богомилската, и досега работи в пробудените българи и народи по най-различен начин, т.е. на различна степен.