Елеазар Хараш за богомилите, Боян Мага, Поп Богомил и Пътят на Чистотата (ЛЕКЦИИ)

Боян Магът казва: За да се роди човек в Словото, в своето Начало - затова е Пътят. Който не е достигнал до своето Начало, до своя произход, той попада в непозната земя. И затова мнозина са тези, които са се изгубили в непознати земи. Според Богомилите, човек не е роден цял живот да върви напразно и да умре някъде по средата на пътя. Той е роден да намери Пътя, а това е Словото, това е неговото Начало. Учителя казва, че богомилите в миналото са били ученици на Херметичните Школи, на Херметичната Мъдрост, затова не винаги те могат да бъдат разбрани. Истинско Добро са правили Богомилите и българите не ги разбраха, затова трябваше да платят „малко“ – няколко века. Но все пак Богомилите продължиха да правят същото добро, само че българските историци, които нямат представа, не знаят елементарната истина, че Левски, Ботев, Паисий, Раковски – това са преродени Богомили. Богомилите отново се явяват, но с друго лице. Как да познаеш Паисий в такъв вид – с любов към народа си, към историята – не можеш да го познаеш. Само тези, които боравят с Окултната история, знаят пътя на тези души, могат да се свържат с тях, но все пак Окултната история все още не се разкрива, за да не смути и без това смутените историци, учени хора и т.н. Боян Мага казва: Ако нямаш идея за чистота, не каляй пустинята със своето отшелничество – Боян Мага, истинският ръководител на богомилите, основният стълб. Това е негова мисъл. Богомилите казват: Злото е вечно противоречие в света, но е необходимост за този свят. Разбира се, то е необходимост и за други светове, но в случая говорим за нашия свят. То е противоречие за тези, които живеят в ума. Какво казват богомилите за времето? Казват: Времето е едно ограничение, една принуда, излязла от небитието. Да имаме време, календар, да смятаме празници, след като всичко е празник, трябва да го делим сега; то даже някои дни не са празници и т.н. Времето е една принуда. Богомилите са същества, намерили великата Светлина – Меркаба, своето светлинно тяло, именно на кладата, в пламъците на кладата. Те са особени същества. Те са били истински търсачи на Бога, а търсенето е нещо извън времето. Който наистина търси, той надминава времето и неговите ограничения, говорим за истинските търсачи. Това търсене е отваряне на вратата, на завесата, която е отвъд времето. Търсачът на Истината винаги разкъсва завесата, т. е. веригите на времето – това е закон. За богомилите смъртта на кладата е реална среща с Бога, защото в най-голямото изпитание оживява Духът. При тази среща Бог изгрява отвътре. Огън и Огън се сливат; човешкият Дух и Божият Дух се сливат. Това е процес на велико посвещение и придобиване на Меркаба – светлинното, новото тяло на човека, при което човек става напълно свободен вече от времето и от ограничените светове. От три хиляди съвършени богомили, наречени облечените, само трима са се отказали и са изменили на кладата – т. е. Огънят ги е отхвърлил, не ги е приел. Те не са били достойни за Огъня. Те се върнали в църквата на застоя, където има ритуали, размишления, цитати, но те се отказали от Истината. Връщат се в една по-задна степен, но някога пак трябва да стигнат до Огъня, защото това е неизбежно. Който е търсил Истината докрай, той побеждава огъня, побеждава външния огън и влиза във вътрешния Огън – Духа. Тези, които са имали любов към Истината, на кладата се докоснали до Абсолютната Любов на Бога и станали част от нея. Такъв е бил и Божият план. Така те придобивали своята изначална Меркаба, на египетски, на еврейски Меркава – тялото на Любовта. Кладата е един опит отвъд живота и смъртта. Това е едно много дълбоко навлизане в Бога, в Духа-Огън. Само Духът-Огън може да навлезе в Бога-Огън. Както казах, Огън и Огън се сливат. Тези, които са умирали на кладата, всъщност са оживявали в своя Дух. Тези, които са умирали на кладата, както казах, са оживявали в своя Дух и с това са оживявали в Бога. Те често казвали: “Господи, колко е хубава смъртта!” Но това важи само за търсачите на Истината. Не може Бог да извика на кладата един обикновен човек, например презвитер Козма, един от критиците на богомилите, дето даже ги нарича богонемили; но то е точно мили на Бога. Такъв човек няма полза да бъде горен, той ще бъде горен в бъдеще. Тези, които навлизали в огъня на кладата с любов към Бога, усещали толкова дълбок покой, че не могли да го опишат, защото Бог прониквал в тях. Защото там, където има идея за истината, Бог навлиза. На кладата Бог се сливал с тях и ги изпълвал със Себе Си, а това означава победа над външния огън. Срещата с Бога на кладата е несравнима с нищо в света и с нищо в живота. Тази среща надминава и света, и живота като идея, защото човешкият Дух е нещо повече от живота. След време ще говорим на тази тема специално, тя е обяснена от един много дълбок посветен, Майстер Екхарт. Защото Меркаба, самото това тяло, самата Любов е нещо много повече от живота. Тя е създала живота, но е повече. елеазар хараш лекции, елеазар хараш лекция, бялото братство, елеазар хараш чистотата