село Вишовград // Vishovgrad village // χωριό Βίσοβγκραντ

Вишовград се намира на границата на Дунавската равнина с първите възвишения на Предбалкана,на 33 км от Велико Търново, 11 км от Павликени, 8 км от Бяла Черква, 8 км от Емен, 7 км от Горско Калугерово, 11 км от Бяла река, 6 км от Михалци, 10 км от Красно градище и 10 км от Росица. В землището на селото са съществувало римско селище в местността „Зарапово“. Открити са множество артефакти от римско време - сребърни монети, оръжия, надгробни плочи и други.В района на Зарапово е съществувало и българско селище. Един от първите известни кметове на Вишовград е Кольо Чорбаджи, управлявал в периода(1840 – 1860). Има сведения, че през тези години в селото е върлувал огромен пожар. Йордан Филипов Калабулака е кмет на селото през следващите осем години. Вишивградчанинът Драгия Ненов прави препис на Белочерковченската „История Славянобългарска“. Поп Георги от село Мусина е един от първите свещеници във Вишовград. В турските регистри фигурира дружество „Селска любов“, основано във Вишовград. Фондът е бил към Църквата в селото, но средствата са били събирани за революционния комитет в селото от свещеници и жители.Вишовград става самостоятелна община за няколко десетилетия. През 1893 година са построени първите общински сгради в селото. Кварталът между „Голиш“ и „Чуката“ се е наричал „Горна махала“. Севлиевско опълченско дружество „Лъв“ издига паметник на Хаджи Димитър и Стефан Караджа м мастността дълги дол между два бора. Вишовградчани откупуват землището в района на Плужна от българската държава през 1903 година. За целта жителите на населеното място създават дружество „Компанията“ и събират исканата сума от 305 000 лева. Четири години по-късно се основава Потребителска кооперация „Спасение“. Неин пръв председател е Иван Делииванов. През 1907 година е основана потребителска кооперация „Спасение“. Андрея Йорданов построява фабрика за цигли през 1921 година в местността Зарапово, която работи в продължение на 9 години.