село Козловец // Kozlovets village

Специални благодарности от:
Музикален фон в началото: екип на канал Търновград - столица на три Българии благодарности за безценните съвети на: Майстор на народни инструменти З.Бешенджиев    / @beshedzhy   Ruben Khachatryan - Erkrasharj | Khachagoxi hishatakaran | Spanvac aghavni | Duduk    / @rubenkhachatryan103   Козловец е българско село, намиращо се в Община Свищов, в географския и център. Населеното място е на 18 километра от общинския център и на 71 километра от областния център Велико Търново. До тези два града се стига чрез третокласен път от село Алеково до село Царевец. Също така има и черни пътища за съседните Хаджидимитрово, Българско Сливово и Драгомирово. Козловското землище е едно от най-големите в Търновска област със своите 61 квадратни километра, сред най-големите по площ местности са:Камъка на северозапад от селото, Русковия камък - на североизток, Гийклика и Джелебски връх на юг и Американските лозя на запад. Река Съова Бара извира от вече споменатия район Американските лозя, пресича Козловец и става приток на река Сивата река или Текир дере и оттам се влива в Дунав. В близост до него се намират местостите Русалка и Рибарниците край Хаджидимитрово и Драгомировската могила. Някои от по-големите местности около селото носят имената: Еховобърдо, Елията, Сливовско, Лозенкатрапа, Абушевтрап, Башчалъка, Чалтията, Акчарско. Климатът в селото е умерен. Селото често страда от градушки. Земите около Козловец имат дълга и необятна история. Археологически обекти са намерени в местности "Бахчалъка","Елията" "Гийлика".Съвременното село, се споменава в турски документи от 1632 г. и носи името Ислива. През деветнадесети век е носило името Турско сливово. Съществуват легенди, че днешното име едва от преминаването на руски генерал Козловски или че така се е наричало още от времето на Втората българска държава. След падането под Турско робство селото става българо-турско. Носи името Ислива. През 1876-та година Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа минава покрай Хаджидимитрово. Руските освободители минават през 1877-ма година от Свищов през село Царевец, Хаджи Димитрово в посока Търново. След Освобождението в селото има двадесетина занаятчии, основния поминък е от земеделие и животновъдство. За периода 1934-та - 1936-та година, към селска община Козловец се е причислявало и кметство Хаджидимитрово. В началото на 50-те години е имало е план около селото да се създаде зелен пояс. Основно училище "Христо Ботев" е основано през 1892-ра година. Стефан Боцев от Прилеп е първия учител роден през 1858-ма година. През следващите десетилетия даскали са били: Сава Михов от Беброво, Ангел Бакалов и Райко Кожухаров от Бяла Черква, Атанас Райков и Данка Станчева от Севлиево. Православния храм "Свети Димитър" е построен през 1887 г. по инициатива на свещеника Иван Йорданов и Илия Ненов. Осветена е от Митрополит Климент. Основно училище "Отец Пайсии" в свищовското село се основа на 9.ноември.1913. Сред първите учители са били Георги Романов, Цанко Вълев, Пена Рашенова, Йордана Димитрова. Освен тях, са учителствали и волнонаемни учители през следващите години. През 60-те години се открива Козловски здравец център, със лекар, медицинска сестра и зъболекар. Читалището в Козловец е основано на 11.ноември.1889-та година от Ангел Бакалов от село Бяла Черква. Бакалов е бил ученик на Бачо Киро. Първото представление е изнесено през 1879-та година и е носило заглавието "Осман паша". Козловчани, се сбрали да гледат културното събитие в килийното училище - двор на Атанас Попов. В читалището ежемесечно се провеждат вечеринки, на които се четат и обсъждат художествени произведения. Станчо Попов е бил един от първите читалищни актьори. Културната институция спира за определен период поради войните. Дейността му се възобновява активно, след 1926-та година. За председател е избран Христо Станев, а за касиер Георги Павлов. Членовете наброяват 45 души. Изиграват се около 29 пиеси, сред които "Бай Ганьо и трите зетя", "Една булка", "Народна седянка", "Геновева" за календарна година. Библиотечния фонд наброява 695 единици. От 1941-ва година за председател е избран Величко Ганчев, а книгите в читалището достигат 2493. През 1943-та година, освен литературни вечеринки, се провеждат и две танцувални вечеринки. Други председатели на читалището са били: Борис Дюлгеров, Никола Мирчев, Станчо Станчев. Днес Председател на Читалище "Развитие" е Десислава Тодорова, а секретар Зорка Гецова. Потребителска кооперация "Нов живот" се основа през 1920-та година. Нейни председатели са били: Иван Иванов и Алекси Варамезов. През 1944-та година, кооперацията е имала Седемдесет и три члена с общ капитал 56 хиляди лева. Към нея през второто десетилетие след социалистическата революция са се причислени един манифактурен магазин, три колониала, магазин за строителни материали, две пивници и сладкарница.