АТАНАС АВДЖИЕВ - "ЗАПРАВИЛ ГОСПОД МАНАСТИР"

Заправил Господ манастир, горе ми, горе в небето, че как го Господ правеше, все от таквиз души безгрешни, старите темел* правеше, младите паянт* туряше, децата покрив слагаше, една му душа не стигна, манастир да си доправи, една му душа безгрешна, манастир да си доправи, Господ Ангела продума: -Ангеле, свети Архангеле, я си тефтера прегледай, имаш ли душа безгрешна, манастир да си доправя, Ангела тефтер прегледа, безгрешна душа намирам, една ми клета вдовица, с две ми малки дечица, и слязох долу на земята, вдовишка къща отивах, през прозореца погледнах, вдовица на легло лежеше, дечица край нея пищяха, едно и кърма сучеше, друго край нея плачеше, -Умираш мамо, отиваш, нази на кого оставяш, Ангела много домиля, и се назаде завърна, и на Господа думаше: -Не посмях Боже, не посмях, душа да и отнема. *темел-основа на сграда *паянт-парче дърво, или летва напречно заковани