Црънча е село разположено в Югозападна България на около 2 километра от държавната граница с Гърция. То се намира в община Доспат, област Смолян. То попада в историко-географската област Чеч. Къщите са построени в малка седловина, малко под върха на височинното плато. Под село Црънча, в местността Римският мост, е минавал древен тракийски път, по-късно използван от римляните и от Византия, свързващ долините на реките Места и Струма с Горнотракийската низина. Местното население насила е било ислямизирано през 16. – 17. век, при което голяма част от него е било избито от османската власт. Насилственият характер на този процес стои в основата на името на местното българо-мохамеданско население „помаци“. Кървавите събитията от този период са представени в романа на Антон Дончев „Време разделно“. В края на 1912 и началото на 1913 година е извършено насилствено покръстване на помашкото население в Родопите и селото е опожарявано два пъти, при което масово са били избити и изклани по-голямата част от жителите му, поради отказ да приемат насилствено наложената християнизация. Насилията са извършени от свободно образувани паравоенни формирования от християнските села от района на Чеч. Црънча е известно с шитите терлици, ръчно тъканите китеници и килими, които се правят в селото. Край селото има скално образувание, наричано Скалето, използвано като светилище през късната бронзова епоха и през желязната епоха, където са се извършвали древни тракийски езически ритуали.
