Песен, която къса душата | Душа плаче | Бурен Трън

~ Песен, която къса душата~ ДУША ПЛАЧЕ Яз далече бродих, Майко мила, твойта душа – все е жална била. Ти ме чéка с обич клета, ама радост не дочéка. Од надежда – като върба се превила, свое чедо жадно да прегърне мило. А косата – бела, побелела, од мъка – радост не видела. Твоя глас у сън ме буди, душа гори, сълзи лея. В чужди друми се изгубив, гроб студен за век те взе. Од надежда – като върба се превила, свое чедо жадно да прегърне мило. А косата – бела, побелела, од мъка – радост не видела. Айде, небо църно, дай ми чудо, да целина мойта майка жива! Да ме сгуши пак у скуто, с топли ръце сълзи да изтрива. Од надежда – като върба се превила, свое чедо жадно да прегърне мило. А косата – бела, побелела, од мъка – радост не видела. Од надежда – като върба се превила, свое чедо жадно да прегърне мило. А косата – бела, побелела, од мъка – радост не видела. Майко мила, Майко Ти светиня, душа плаче – пуста кат пустиня. Бурен Трън 24.08.2025 Варна