Черноморска Турция - Манастира Сумела, Ризе и Трабзон. Част трета.

Четвърти ден... Снощи не можах да спя. Събудих се леко пренавита. Днес беше денят. Денят на сбъдване на една мечта. Не знам кога поисках Сумела. Нито как стана, нито защо. Сещам се само, че дълго време я исках и чаках. И деня дойде. Но вместо да се радвам, че с всяка минута се приближавам към моята си мечта започна да ме обзема страх. Ами ако се разочаровам? Ако не ми хареса? Ако попитам... Това ли беше? Чувала съм много разкази на разочаровани хора и за техните мечти. При мен и Ил не беше така, но знам ли... И пирамидите му харесаха и Кападокия и Ефес. Аз също не бях разочарована от Петра, напротив за мен това е най-красивото място, което съм видяла досега. Картините се редяха като на филмова лента, автобуса бавно криволичеше нагоре в планината, а мен все повече ме свиваше стомаха. Оглеждам се нервно на ляво и на дясно, като дете което няма търпение да слезе и да хукне. В един момент погледа ми среща погледа на Ил, който ми се усмихва и ми прошепва... " Миленче... Не остана. Скоро ще видиш твоята Сумела." Еми, видях я... Чувствата ми са смесени. Красива е Сумела. Спор няма. Буквално вградена в скалата, сякаш е кацнала съвсем на ръба на 200-метровата пропаст, на върха на която се намира. Гледката, която се разкри пред нас от манастира, е съвсем различна и напълно способна да спре дъха ти. Пред нас се разстла цялата дива прелест на Алтън дере, с неговите планински върхове и недокоснати гори. Хората разказват, че често Сумела потъва в гъста мъгла, което й придавало още по-мистична атмосфера. Всичко дотук добре, но надрасканите стенописи и наранените стени от човешка ръка не ми харесаха и много ме разочароваха. Щастлива съм, че я видях, но не на 100%. Все пак сбъднах една мечта и продължавам да мечтая за следващата. Да се върнем към екскурзията. След Сумела в програмата ни е град Ризе - градът на чая. Трудно мога да кажа, каквото и да е за него, защото след манастира всичко ми бледнее, но все пак... Ризе е най-отдалечената точка от Бургас, намира се на 1470 км. и само на 124 км. от границата с Грузия. Във всяка къща има градини засадени с чай, а извън града са цели плантации. Тука се намира и най-голямата чаша за чай в света... Но аз за себе си ще го запомня с това, че ядох вкусна махлама. Днес програмата беше по-рехава, за да имаме време да се насладим повече на приказната Сумела и затова приключихме по-рано. Личното си време посветихме на Трабзон, като се изкачихме само двамата до Бозтепе и не съжаляваме. Горе панорамата беше удивителна. Четири дни се нагледахме на гледки. И все пак днешния ден си има име и то е Сумела - най-старият манастир в света е построен през 386 г. Това бижу продължава да събира и радва хората от цял свят. ‌Всеки пропътуван километър до тази далечна дестинация си заслужаваше, защото се помни пътя към постигането на една мечта, а не самата мечта. Вечерта привършихме деня пълни с емоции, на по чаша бира и много анализи. Заспиваме щастливи в очакване и надежда, какво ще ни предложи Амасия.