Чудински Манастир...Свети Пантелеймон

Чудински Манастир...Свети Пантелеймон Чудинският манастир „Свети Пантелеймон“ се намира в местността „Пантале, на около 1 км югоизточно от връх Арамлия в Чудинската планина... Не се знае кога е основан манастирът, но при строежа на сегашната черква, в началото на XX век са открити основи от стар средновековен храм, както и църковни утвари (глинено кандило и др.). Според легендта старият храм е бил разрушен 200-300 години преди Освобождението, много народ се бил събрал на събора за празника на Свети Пантелеймон, но по същото време турска войска претърсвала района, за да търси тримата селски „бабаити“-юнаци, които преди няколко дена убили двама „арачии“-събирачи на данък. Освирепелите турци, за това дето не успяли да ги открият гяурите, посегнали на мирното население. Заобиколили тълпата и всичко живо изклали, после се „юрнали“ по къщите и там що заварили изклали, малкото българи които останали живи избягали където очите има видят. След това жестоко клане близкото село запустело за дълго, и едва 100-150 години след това дошли хора, заселили се по старото землище и основали селата Чудинци, Ивановци, Гурбановци и Олтоманци, на имената на тези трима войводи:Иван, Гурбан и Олтоман-Караджа. Срещат се и други имена на топоними свързани с героичната съпротива на тукашните българи срещу османския поробител: местността „Вояковица“, от Воин войвода;връх Арамлия, което означава разбойник, обирач по пътищата, и др. В местността около Чудинския манастир са намирани гробове, което подсказва, че там е било гробището на някогашното опустошено село. Въпреки столетията на забвение, местносто население не забравирло святото място, в началото на XX в. построили черква, след нея и други сгради и така обителта била отново възродена. Възобновен бил и големият събор, идвали хора от близки и далечни краища. Привличало ги силното излъчване на мястото, както и чудодейната вода бликаща от близкия извор(аязмо). Но за жалост това не продължило дълго, с идването на комунизма, затворили границите (районът станал първа гранична зона и достъпът до манастира станал почти невъзможен), селата обезлюдели и така обителта потънала отново в забрава.