Синаксар - 31.08. - Полагането на честния пояс на Пресвета Богородица, Св.свщмчк Киприян Картагенски

Полагането на честния пояс на Пресвета Богородица Положение честного пояса Пресвятой Богородицы 395 - 408 година Чества се на 31 август Тропар Богородице Приснодево, покрове на човеците, с безсеменното Твое рождение, пребиваваща нетленна, си дарила дрехата и пояса на Твоето тяло за покров на управляващия град; в Тебе се обновява и естеството, и времето, затова Те молим да даруваш на Твоя град мир и на нашите души велика милост. Кондак Благоприятната Твоя утроба, Богородице, обхваната от ценния Ти пояс, е сила непреборима за твоя град и съкровище неоскъдно за добрите, единствена при рождението Приснодева. Друг кондак Полагането на честния Ти пояс празнува днес Твоят храм и прилежно вика към Тебе: радвай се, Дево, похвала на християните. Св. свещеномъченик Киприян Картагенски ок. 200 - 258 година "Кой не би мобилизирал всичките си сили, за да премине от тукашната тъмнина към оная светлина, да стане Христов приятел и всякога да се радва с Христа? В страданията се затварят очите, но небето се отваря. антихристът гони, но Христос защищава. Причинява се смърт, но следва безсмъртие... Временният живот угасва, но вечният изгрява. Какво блаженство – да излезеш оттук с духовно веселие, да излезеш от теснотата на широк простор, да минеш от скръбта към радост, да затвориш мигновено очите си, с които си виждал хората и тоя свят, и да ги отвориш за съзерцаване на Бога и Ангелите, да оставиш земята и да отидеш в Царството небесно!" (св. Киприян Картагенски) "В свещениците не се забелязва искрено благочестие, в служителите - чиста вяра, в делата - милосърдие, в нравите - благонамереност" (св. Киприян Картагенски). За важността на вечерните моления “Ние трябва да се молим при залез слънце и подир угасването на деня, защото Иисус Христос е истинско слънце и истински ден. Ето защо, когато се молим при залез слънце и в края на деня, и просим отново за нас да изгрее светлина, ние се молим и за идването Христово, та да ни донесе то благодатта на вечната светлина. Макар по природните закони нощта да сменя деня, за молещите се и нощният мрак не е никаква пречка, понеже за синовете на светлината и нощта става ден - та кога е без светлина тоя, що носи светлина в сърцето си? Или по какъв начин слънцето и денят ще угаснат за тоя, за когото Слънце и Ден е Христос? А всякога да пребъдваш в Христа, ще рече - в светлината, означава да не преставаш да се молиш ден и нощ. Тъй и вдовицата Анна “не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем” (Лука 2:37). (св. Киприян Картагенски)