Черноглед - Салют

Един нов трак от мене, за всички които ме подкрепяха и надъхваха през годините. Салют!!! Музика, изпълнение, текст и обработка: Черноглед   / chernogled     / user-585995415   Припев: Творим - запечатвайки отрязъци от времето, вървим, изправени и тежко да е бремето. Горим във делото, държим фронта смело, гърми в гърди стоманени, сърцето има цел. Куплет 1: Разбирачите са доста но истината е проста, всеки сам за себе си знае какво му коства. Вечер време за тоста, сутрин -5 на лоста, ръката топи лед, щом желязото докосна. Кратка физарядка, след нея къса поста, хващаме напред с кучето, следва разходка с бодра походка, през моста, хора плъзнали, зъзнат, виждам в очите, дните им омръзнали са но не дръзват. Уплашени, мозъците им замръзнали са бързат към т'ва от което искат да избягат. Всъщност, всеки си пази хлябът, никой не съдя, добрината смятат я за слабост, злото тъй го въдят. Пъдят доброто, сключват сделки със рогатия, сигурно щото, всеки иска да е най-богатия. Хващам се, че мисля к'ат бунтовник и си патя но аз ли съм виновник, че други тънат в апатия. Кога тия, сестри и братя, ще осъзнаят, че за борбата вътре в нас, не помагат разпятия? Търсят нечий обятия, имитират чужди преструвки, пълнят с ненужни покупки, празните си черупки. Припев: Творим - запечатвайки отрязъци от времето, вървим, изправени и тежко да е бремето. Горим във делото, държим фронта смело, гърми в гърди стоманени, сърцето има цел. Творим - запечатвайки отрязъци от времето, вървим, изправени и тежко да е бремето но всичко е преходно, често бутафорно, или толкова крехко, почти илюзиорно. Куплет 2: Звучене минорно, преплетено с рими, фрази дори кучето безпризорно територията си пази, а ние обичаме-мразим, като лунни фази, меним настроенията, мненията и кое ни дразни, блазни. Животи празни, като гилзи, натрупах рани-разни отвикнах, отдавна за тях да лея сълзи но и все по-рядко се смея , за което ме е яд, осъзнах, че към щастието, няма път пряк. Реалноста ти влиза с крак, не използва шперца, знам един глупак, със две деца и е на херца. Напред-назад се мандахерцат в този празен град, омраза таят, пълнят носът със дози заразен прах. Всеки сам избира своят път, отчасти своят крах, а аз да правя рап избрах и го правя, без страх. Стремежа да бъдем правдиви, провокира да събирам на листа ми, мисли, истини, било и то горчиви. Пробивам, през коридори, фълшиви декори-щори препречващи кръгозори, пиша в рими историй. Що ли? Се чуди някой, ма не ме боли, не сменям роли, никога не съм се молил, рапа не е просто хоби.