Стихира от св. Теофан, от първия антифон (възкресен на гл.1): На теб, Спасителю се молим, удостой преместилия се с Твоето сладко единство и го всели в шатрите на праведните, в жилищата на Твоите светии в небесните селения, пренебрегвайки с Твоето благоутробие неговите прегрешения и давайки му упокоение. От 4-и антифон, стихира: За вярващите смъртта се явява като сън поради Тебе, Който беше положен в гроб и владеещ над всички, и разрушил властта на смъртта, и обезсилил многолетното нейно насилие. Затова молим Те, преместилия се причисли в жилищата на Твоите светии, в светлините на праведните. Нататък продължават антифоните, 8 на брой (два пъти повече, отколкото в неделя). След това следват блаженства. После Апостол и Евангелие. На целованието (поздрав, отдаване на почит), самогласна стихира: Днес се изпълва вечнопеещият глас на божествения Давид, който казва: човекът е като трева, дните му са като полски цвят - тъй цъфти той. Този, когото преди малко видяхме жив и говорещ, ето, лежи пред нас мъртъв, неподвижен, бездиханен: излезе и замина от тукашните там, където има награда за делата, където е радостта на всички светии. С тях упокой заспалия, Боже, като милостив и човеколюбец.
