Дрон намира интересно място до магистралата (Trajan's Gate from above)

Крепостта Траянови врата е разположена на 15 км от Костенец до магистрала "Тракия" в Средна гора. Тя е символ на национално-историческото наследство в региона и е уникална по своята конструкция. Крепостта е историческо място на седловината между средногорските ридове Еледжик и Голак. „Траянови врата” е исторически проход край гр. Ихтиман, наречен така на името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост. Датата на първоначалното строителство на крепостта е неизвестна, като първите писмени сведения за нея са от 3 век. Крепостта е известна също и като Щипон. В античността проходът носи името Суки (на латински: Succi), а непосредствено до него било изградено укрепление и пътна станция на име Сонеум (на лат. Soneium). През 4в. проходът е описан от летописеца Амиан Марцелин. Археологически проучвания установяват, че крепостта е ситуирана върху тракийско селище от бронзовата и желязната епоха. Крепостта има план на удължен правоъгълник. Крепостта е проучена при археологически разкопки през 1985г. от проф. Димитрина Джонова - разкрита е монументална сграда – гарнизон с построен вътрешен двор, открит приземен етаж, 6 входа и 3 вътрешни кули направени от камъни и 5 реда плоски тухли. Двете островърхи кули, които се намират на западната страна са петстенни и много интересни от архитектурна гледна точка. На юг от крепостта са запазени останки от стари градежи, вероятно крепостни съоръжения с диаметър 30 метра и дебелина на зида 2м. Около прохода „Суки” съществували още две крепости от вр. Еледжик на север и с. Горна Василица – на юг. Тези два пункта имали стратегическо местоположение и позволявали панорамно наблюдение на целия район. През Средновековието проходът е бил наричан „Царски врата” (на гръцки: Βασιλική πύλη). Проходът влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий ІІ предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. Битката при „Траянови врата” (17 август 986г.) е най-голямото поражение, което ромейския владетел претърпява в походите си за покоряване на България. Василий поема към България начело на армия от 30 000 души. Битката била предхождана от безуспешна обсада на Средец (дн. София). Обсадата продължила 20 дни, но без успех защото провизиите на византийската армия се изчерпват а възможностите ѝ да се снабдява от околностите на града били пресечени от българите. Междувременно гарнизонът на Средец извършва успешно начинание като чрез тунели под крепостните стени стига до стенобойните машини, оставени близко до крепостта от византийските военачалници и ги опожарява. Другата причина за вдигане на обсадата била войската, предвождана от Самуил, която настъпвала в тила на императорската армия. По обратния път българите устроили засада на ромеите и в Ихтиманския проход на 17 август 986г. при крепостта „Траянови врата” им нанесли голямо поражение като почти цялата византийска конница и голяма част от пехотата били унищожени. Самият император едва успял да се спаси а българите пленили императорските знаци (инсигнии).