HOODINI - НЕ ЗАБРАВИХ (Official Video)

Поръчай новият албум на Hoodini "33" на CD от тук:
🔸Слушай песента тук:
Music video by Hoodini performing Ne Zabravih. © 2021 Hood'G'Fam Entertainment Ltd. Музика, аранжимент и текст: Стоян Иванов Mix & Mastering: Петко Иванов (Fang) / Звукозаписно Студио 33, Бургас Видео: ADVENTADOR Hoodini във FACEBOOK:   / hoodiniartist   Hoodini в INSTAGRAM:   / hoodini33   Текст: Винаги трудно започвам куплети, защото не чакам съвети. Само аз съм зрител на моето шоу, няма билети. Няма класическа музика, няма декори, нито балети, само скрити в земята малки мишоци с големи портрети. Проблемите много, решават се бързо, в някоя аерогара и к'во като е трудно, така тряа да бъде, иначе губи се чара. Отстрани да говориш обаче е лесно, даже направо е друго, а ти къде се загуби, нека и на тебе да влеземе грубо. Не съм те чувал от години като цяло, на теб говоря, господина дето е в мойто огледало. Ние сме гръмоотвода и управител на входа, и не сме парцала с който те ще си измият пода. И нека огънят гори, а мечтите да са клада, в която аз изгарям всеки ден и то с наслада. Щот' животът е балада, сам на танца се поканих, да, загубих се по пътя, но пък кой съм не забравих. Цял живот в ежедневия се давих и мечти по пътя хиляди оставих. Преди да бъда никой да ми стане навик, си спомних кой съм и не забравих. /2 Ха, тая китарка добре ме насочва в тема без почва, не съм детето на улицата за което животът започва. За мене е важно в главата ми да не спре диалогът, не мога да направя много, но знам, че правя к'вото мога. И не хвърлям котва на първият срещнат бряг, отплавам пак и здраво стъпил на земята, пак се чувствам като моряк. А на моменти сякаш пък падам с парашут, летя бавно надолу, но приземявам се на батут. Няма вече за къде да се чака, за нещо, което зависи от мен, аз съм си рамото дето си носи товара към другият ден. И няма да губя и време, за да те убедя или победя, мисля да взема любимите хора и някъде с тях да повися. И нека огънят гори, а мечтите да са клада, в която аз изгарям всеки ден и то с наслада. Щот' животът е балада, сам на танца се поканих, да, загубих се по пътя, но пък кой съм не забравих. Цял живот в ежедневия се давих и мечти по пътя хиляди оставих. Преди да бъда никой да ми стане навик, си спомних кой съм и не забравих. /4