Запис: Joker Flow (Студио Vendetta) Текст: МОНКАТА Инструментал и аранжимент: iTRAK Звукообработка: Апостол Найденов - Nowallz (XPRSN Studio) Обложка: Marchella и Кико Визия: Иван Алексиев - Вантка За предварителни поръчки на CD „СЛЪНЦЕ“ (цена 20 лв.): monkataxitrak@gmail.com / prahisueta
https://www.facebook.com/profile.php?... / nowallzxprsn / xprsnstudio / eclipsevisionbg / jokerflowmusic / click.shot.creative / vantka Текст: декември осъществи изпъдица на личността ми движа се опиянен, въртейки се около оста си и питам как се насища с едно зрънце - глад как вехтия човек да се почувства сърцемлад обитаваме пустовремието на един враждебен свят нямам букви да опиша колко съм непотребен и слаб дали умеем с куршуми от копнеещи думи в албуми да погалим прашинка кварц на пеещите дюни или е споделена тъга, заглушавам тая сирена сега превръщайки шума на сърцето в една смирена душа превъртял играта, пуснал съм кичури от косата и с няколко от тях забърсвам от страните си росата пак в планината, където има скреж и ледове запълвам липсите в живота с моя стремеж към върхове далеч от страхове, където емоцията взима познат превес и завладява нови хоризонти като Ернан Кортес вървя по тая бяла поляна и беля на Биляна платна в очите ми отразени лъчи от луна и хиляда слънца копнея единствено да бъда спокоен и мил отговорен и впил поглед ококорен към просторния мир има хиляда слънца, хиляди изгреви и залези хиляди бъдещи истории и радости хиляда начина и хиляди възможности хиляда пъти да сме благодарни, че живеем вътре в мен огромни температурни градиенти със всяка изминала година поемам нови ангажименти в окото на бурята - битка между доброто и злото в короната - слънчеви ветрове, урагани в ядрото действам - дела, движение, а който иска да говори постилам снежна покривка към Каракорум, Чогори като изпадна в униние - често си губя мерака докато не си пусна някои от бийтовете на iTRAK-a и тогава мрака се пълни с ония приятни лъчи приятелите ти - думите, които са невероятно добри достигам Млечния път, където намирам чудесния кът оставям болка, скръб и заспивам вечния сън разходка в парка със слънчевите люде от Агарта планинско момче, още си пазя оная стара Скарпа чувствам всяка кварка как ме гали по темето косата оредява, сигурно от календара и времето ушите не чуват - сигурно от наковалнята и стремето очите не виждат, затова не ти схващам мемето благодарен съм, че ме допуснахте отвъд бариерата розово ми е, все едно съм част от хромосферата
