Миризма на застояла плът, прегорели фасове, фекалии и отдавна непрано, се впива в порите. Дежурното осветление свети, колкото да засили неприятното усещане. Не, че има накъде. Когато времете е спряло и няма движение, остава усещането за Абсолютна Гадост. Сградата е така построена, че е като фуния и се чува всичко. Стонове, кашлица, дишане, хъркане. Иначе е тихо, защото е краят на нощта. “Хайде, че е време”, казва началникът по режима и “ме връща”. Сещам се, че съм на това място и по това време с цел. Да видя събуждане. В Софийския затвор. Истории от Централния – част първа. БТВ Репортерите, оператор: Добромир Иванов, монтаж: Ивайло Богатев, 16 април 2006 г.
