Проекта "На баща си дъщеря" осъществиха: Ебру Хайрединова: 9 годишна от гр. Търговище Музика: Светослав Лобошки Текст: Росен Димитров Видеозаснемане и монтаж: Антон Бориславов Звукозаписно студио: "D Rec" гр. Търговище Музикална школа "New Voices" гр. Търговище Локация: "Архитектурен резерват Жеравна" НА БАЩА СИ ДЪЩЕРЯ „На баща си дъщеря” – всички казват ми така. Колко взела съм от теб, просто няма накъде. И когато е жена твойта малка дъщеря, все за твойта ръка, с толкова топлина, ще протяга и тя ръка. Ще порасна бързо аз, и от теб ще отлетя, ще ми липсва твоя глас да ми казва „ти успя”. Ще ми липсват любовта, твойте силни рамена - щом на тях се качи твоята дъщеря най-голяма бе на света… Припев: От милион бащи, ако избирах си, номер едно пак ще си ти – моят баща любим! Татко, не се сърди – времето ще лети. Даже до теб аз да не съм, твойто момиче съм! „На баща си дъщеря” - със протрити колена… Утешаваше ме ти само с думичка една. На добро научи ме и показа ми света. И във него вървя, с твойте стъпки вървя, най-обичана дъщеря… Припев: От милион бащи, ако избирах си, номер едно пак ще си ти – моят баща любим! Татко, не се сърди – времето ще лети. Даже до теб аз да не съм, твойто момиче съм! Ти, който ме носеше дълго на ръце, виж ме сега – нося те в мен, в мен!
