Истината, която НЕ ИСКАМЕ ДА СИ ПРИЗНАЕМ! - Мъдрости от Вековете: ЕП 13

Ако имаш желание да помогнеш за развитието на канала, стани Член!    / @stoyanvalkovchoko   Гледайте епизодите на Скритата Реалност тук:    • СКРИТАТА РЕАЛНОСТ   Гледайте историите на известни личности тук:    • НИКОГА НЕ СТЕ ЧУВАЛИ ИСТОРИЯТА НА...   Гледайте епизодите на "Заедно за 1" тук:    • ЗАЕДНО ЗА 1   Имало някога двама братя. Живеели скромно, в малка къща, наследство от родителите им. Животът им не бил лесен, но те били задружни, държали един на друг, помагали си и така с лекота понасяли несгодите на живота. Трудели се на нивата си от сутрин до вечер, грижели се за малкото си стопанство, а вечер заедно приготвяли храната си. Макар че трапезата им не била много богата, те винаги били весели и с открити сърца, понякога пеели и с часове си говорели под звездното небе. Един ден по-големият брат се обидил за нещо на по-малкия и спрял да му говори. Тогава по-малкият пък се обидил на брат си заради това, че не му говори и че се е засегнал „за нищо“. И оттогава животът им се променил. Дните им минавали по същия начин, продължавали да работят на полето и да се грижат за стопанството си, но вече нищо не било както преди. Вечер всеки приготвял отделна храна за себе си, а на масата се хранели мълчаливо и избягвали да се погледнат в очите. Песните им секнали, а лицата им станали мрачни и вяли. Така минала седмица. После месец. Братята продължавали да се държат враждебно един към друг и да не си говорят и дори напрежението помежду им станало още по-голямо. Всеки таял в себе си обидата и мълчал. Хората в селото също забелязали, че между братята има някакъв конфликт, но никой не знаел защо. Пък и не смеели да ги питат. „Кой знае какво се е случило, защо да слагаме сол на стари рани“, казвали си съселяните им. Минала година. После още една. Братята започнали често да боледуват, но не отдавали голямо значение на това. „Явно остаряваме“, мислели си те. Един ден през селото минавал странник, който ги помолил да пренощува у тях. Те го приютили, постелили му и го поканили на скромната си трапеза. По време на вечерята гостът забелязал напрежението между своите домакини и по-късно, когато останал насаме с по-малкия брат, го попитал направо: – Какво се е случило между вас? Защо не си говорите? – Просто сме скарани – отговорил нервно братът. – Но за какво сте скарани? – настоявал непознатият. 💡 Програмата ми:
​​​ 👕 Тениските:
​​​ ☕ Абонирай се :
​​​ ✍ Пиши ми тук: sharewithchoko@gmail.com 💰 За бизнес запитвания : choko_production@abv.bg ПОСЛЕДВАЙТЕ МЕ : ☑️ Втори канал :
☑️ Facebook :
☑️ Инстаграм :
☑️ Магазин :
На сутринта седнали да закусват заедно със своя гост и той забелязал колко изморени изглеждат двамата мъже. А погледите им били разсеяни и никой не смеел да погледне другия в очите. Странникът довършил закуската си мълчаливо, след което станал да си ходи. Вече на вратата, той се обърнал към своите домакини и казал: – Искам да ви благодаря за гостоприемството, за чудесната храна и за топлата постеля. Нямам пари, с които да ви платя за добрината, но мога да ви дам нещо много по-скъпо – ще ви подскажа как да внесете радост в живота си и да подобрите здравето си. Ще приемете ли моя дар? Братята кимнали в знак на съгласие. А странникът се усмихнал и продължил: – Виждам, че всеки от вас таи някаква обида в душата си. И в името на някаква криворазбрана справедливост и гордост вие всеки ден продължавате да я храните – с мълчанието и с враждебността си. Но запомнете едно: обидата е като парче лед в душата. И този лед не може нито да се стопи със студенината на мълчанието, нито да се разбие с острието на враждебността... Ледът може да се разтопи само от огъня на прошката и любовта. А първото пламъче за запалването на този огън може да бъде една малка усмивка... Всъщност всичко е много просто. Но вие трябва да решите кое ще изберете. Като казал това, странникът още веднъж благодарил на братята за гостоприемството, благословил ги и поел по своя път. Братята стояли мълчаливо и дълго след като гостът им си тръгнал, не помръднали от местата си. След известно време, сякаш излизайки от вцепенение, те се спогледали и като по сигнал станали да се приготвят за работа. Когато излезли от къщата, изведнъж над главите им запял славей. Те спрели, вдигнали очи към небето и дълго стояли така, слушайки единствено прекрасната песен на славея... и може би ударите на сърцата си. После се погледнали, усмихнали си един на друг и тръгнали към нивата си. Не след дълго се чула и тяхната песен. Окуражаващите и добри думи могат да са кратки, но ехото им е безкрайно. Майка Тереза #choko #мъдростиотвековете Истината, която НЕ ИСКАМЕ ДА СИ ПРИЗНАЕМ! - Мъдрости от Вековете: ЕП 13