Сайт использует сервис веб-аналитики Яндекс Метрика с помощью технологии «cookie». Пользуясь сайтом, вы даете согласие на использование данной технологии.
Доломити епизод 01 | Виа Ферата | Мармолада | Връх Пунта Пеня | Италия | Хижа Контрин
Много отдавна искам да отида в Доломити. Най-после това пътуване стана факт. Тръгнахме с кола от София късно вечерта и след 15 часа бяхме на мястото. Леко уморени, нарамили раниците на гръб тръгнахме към хижа Контрин, в която щяхме да пренощуваме. Пътеката беше лесна и приятна, но аз едва вървях. Нямах никакви сили. След доста почивки стигнахме и се настанихме. Хижата беше прекрасна - топла, чиста, уютна. Вечеряхме и си легнахме рано. Аз не се чувствах никак добре, бях тръгнала да се разболявам. На сутринта трябваше да тръгнем рано към най-високият връх в Доломити - Пунта Пеня. Бях ужасно бавна, дразнещо чак, но нямах сили. Дали не трябваше да се откажа? Честно казано, минаваха ми тези мисли, но продължих. Благодаря на приятелите ми, че ме подкрепиха и издържаха в този момент! След сравнително дълго изкачване стигнахме до виа фератата. Обичам да се придвижвам по вия ферата. Много е забавно и красиво! Този път обаче, ме хвана малко страх от височината, но го преодолях. Връщане назад нямаше. Най-сетне стигнахме върха. От него се разкрива страхотна гледка към долината. На слизане от върха също има виа фератата, но е по-лека и кратка. След нея има ледник, който преминахме вързани. Сложихме си и котките. Всъщност се качихме на върха с доста тежки зимни обувки само заради тази част от маршрута. Но безопасността винаги е на първо място! Когато преминавахме ледника, вече бях доста уморена и даже пропаднах в две цепнатини! Беше неприятно преживяване! Въобще не успях да се задържа с пикела, просто нямаше къде да го забия - само тънък лед и скала. За щастие се разминах с лек уплах, драскотина и скъсан панталон! Цепнатините не бяха дълбоки, потънах само до кръста в тях. Вървейки надолу стигнахме лифта, а от там си направо долу на паркинга. Само че в края на септември повечето лифтове вече не работят и трябваше да вървим надолу още час-два. Накрая и батерията на фотоапарата умря. 🙂 Най-често хората се качват до върха, по маршрута, който ние избрахме на слизане. Това приключение в планината беше изпълнено с доста трудности, но и със страхотни гледки, на които се надявам и вие да се насладите. Доломити са приказно място, на което с радост бих се върнала! Толкова обичам планините! Доломити епизод 02: • Доломити епизод 02 | Кортина д'Ампецо | Ви... Доломити епизод 03: 1 • Доломити епизод 03 | Трите Чими | Италия Аз съм Лора. Приятен път! 🙂 Subscribe: / @loratravels