ИМА ЛИ НУЖДА ДА ПРЕКЪСНА КОНТАКТ С НАРЦИСТИЧНИЯ СИ РОДИТЕЛ, ЗА ДА СЕ ИЗБАВЯ ОТ КОНТРОЛА МУ? – част 2

В това видео ще продължа темата как да се справим с негативните чувства към нарцистичните родители, реакциите на другите членове на семейството при отдръпването ни от такива родители, възстановяването на контакта с тях. Както вече казах в предишоното видео, нарцистичните родители създават семейна динамика, която е свързана с поставянето на собствените им нужди пред всички останали. Това се превръща в истински проблем, когато станем възрастни, защото можем да се окажем в капана на несъзнателното убеждение, че нуждите и желанията на родителите ни винаги трябва да са пред нашите. Прекъсването на контакта с родител, който ви е възпитал да вярвате, че целта на живота ви е да му служите и да се съобразявате с всяко негово желание и изискване, изречено или неизказано, вероятно ще породи много чувства като вина, страх и срам. Най-голямата рана, създадена в детето на нарцистична майка, е причинена от емоционалното изоставяне. Нарцистичните родители често не са в състояние да разграничат собствените си емоции от емоциите на другите, което води до емоционално обвързване, което може да продължи дълго в зряла възраст. Такива родители не могат да търпят свободно изразяване на емоции от страна на детето /също така и от други хора/. Не могат да дават съпричастност на другите, но очакват това от околните. Така се държат и със собствените си деца и децата не усещат родителите си до себе си. Ако един родител даде утеха и съпричастност на детето си, когато то има нужда от това, за да успокои емоционалния си стрес, детето ще се почувства видяно и утвърдено, негативните му чувства и страховете му ще преминават бързо и без да оставят следа и травма. Такова дете израства, чувствайки се обичано дете и възрастен, който вярва, че е ценен и заслужаващ любов. Нарцисистите не са в състояние да предложат съпричастност на децата си, защото това би предизвикало тяхната неизлекувана болка и би причинило атака на срам. В резултат на това такива родители изоставят децата си емоционално, не могат да дадат нужната емоционална подкрепа дори и на децата си. За да излекуваме емоционалното изоставяне, трябва да се научим да утвърждаваме собствените си чувства като възрастни, тези чувства, които нашите родители не са утвърждавали. Имаме нужда от повече от просто интелектуално разбиране на тази идея: трябва наистина да почувстваме дълбоко в себе си, че всички наши чувства са важни, защото те са част от нас. Ако ги отричаме, всъщност отричаме части от себе си. Тогава не можем да се почувстваме цялостна личност. Това е труден път, който трябва да изминем сами. Тук предизвикателството е, че когато за първи път се учим да изразяваме и утвърждаваме чувствата си, е да се справим с натрупването на неизразена емоционална болка от детството, което създава емоционални реакции, непропорционални на нашата възраст като вече пораснали хора. Затова важна стъпка от това да се избавите от емоционалната си зависимост на нарцистичния родител е да се избавите от вината, страха и срама, които ще почувствате, когато спрете да му угаждате. Да признаете тези чувства, да ги видите и да не се страхувате от тях. Вината, страха и срама са несъзнаваните чувства, които нарцистичния родител носи в себе си, но няма смелостта да си ги признае, да ги види и да се избави от тях. Затова ги проектира в другите, и най-вече в децата си. Вашите родители са се страхували от подобни чувства, които вие като деца, а и като вече възрастни, сте се опитвали да споделите с тях, да изразите пред тях. И поради техния страх от негативни чувства, те са забранявали и вашите такива. При отдръпването ви от тях, тези чувства ще се активират както във вас, така и в тях. Те ще се опитат да се избавят отново от тях по познатия им начин – като ги отричат, вменяват вина на другите, че им ги причиняват. В стремежа си да не се сблъскат с тези чувства, ще настроят другите роднини към човека, който е спрял да им угажда. Вменявайки още повече вина, другите роднини и приятели също могат да започнат да вменяват вина. Как другите роднини могат да реагират на отдалечаването или прекъсването на контакта с нарцистичните родители? Да възстановим ли контакта си с нарцистичния родител? Кога да направим това? Още по темата вижте в клипа... @psychologistdimitrova