живот в изоставените махали на село Заноге в Понор Планина

Разходка през землището на планинското село Заноге, намиращо се в западната част на пролома на река Искър в планина Понор. Прекрасно планинско село с дадени от природата безкрайни пасища и ливади, намиращи се на около 1000 метра надморска височина. От стотици години тези земи са привличали животновъдите и така след Освобождението до 1944-та година населението тук се увеличило от около 500 души до почти 1000. След средата на 20-ти век, обаче, е започнало обезлюдяването. През 1975-та година в селото бяха останали само 300 жители. Сега има регистрирани 17 човека. Все пак, голяма част от къщите се поддържат. За разликата от селата като Лакатник или Бов, тук не се получи миграцията към река Искър в границите на землището. Не знам какви са точните причини, може би стръмните склонове тук не са били толкова подходящи за живот. Така селото се е обезлюдило и за нас остават само спомените, написани от Тодор Лозанов и Георги Грозданов, които съм открил благодарение на Виолета Дичева, записани на сайта бащина.орг. По време на тази разходка съм посетил махалите Раково, Липа, Царина, Лазье и Бело Габаре. Влязох и в една пещера, в която сигурно живее някакво животно, а може би и цяло семейство животни. Също така реших да споделя с вас една моя тайна - за Оброчния Кръст на Връх Косовица. Не се получи да покажа повече, защото в една от къщите западно под Връх Косовица има живот, което само по себе си не е притеснително, по-странното беше да видя много срязани дървета и клони край старите вървища. Срязани са били странно, на места дънерите стърчат високо, моето усещане е, че местен човек не би рязал така дървета. По тази причина минах много тихо през махалите Царина и Лазье. Разбира се, може би просто собствениците са дошли да видят тяхната вила, но имах странно усещане, все пак съм чувал истории за хора, които се крият по старите махали. Видях къща от 1921 г., но не съм забелязал този факт по време на разходката, а вече после на видео, датата е написана над вратата, като последната цифра може и да не е 1, но такая я разчитам. Също така в Бело Габаре видях истинска стара Заноженска къща, може би строена през първите години на 20-ти век! Имах и доста ходене без пътека през дерета и ридове на планината, чудесна малка разходка! 0:00 Пролог 0:38 Начало. Махала Пребойница. Населението на Заноге 1:59 Гледка към пролома на река Искър на север 2:53 Гледка към пролома на река Искър на юг 3:22 Пещера в която живее някакво животно и ака вътре 6:13 Махала Раково и Гробището на махалата 8:05 Махала Липа 9:53 Първата къща 11:12 История за дядо Анто и 1000 животни 12:39 Втората къща 15:49 Третата къща 21:19 Жени с най-много деца от Заноге 22:55 Бельови Кукли 23:38 Вода в кобилици 24:04 Пасищата на Заноге при връх Косовица 25:03 Оброчният Кръст на връх Косовица от 2018 г. 27:35 Оброчните кръстове на Заноге 29:03 Махала Лазье 30:43 Къщата от 1921 г. 32:15 Без пътека обратно посока Гара Лакатник през дерета 35:10 Махала Бело Габаре. Изоствена къща от началото на 20-ти век 40:52 Къща номер 162 42:00 Път през гората до Гара Лакатник и Край