Чарлс Пърс в шепа – проф. дфн Иван Младенов – 12.06.2025

Иван Младенов е професор в Института за литература – БАН. Неговият основен научен интерес е към философията на Чарлс С. Пърс, чиято теория ползва в книгата си „Conceptualizing Metaphors. On Charles Peirce’s Marginalia“, публикувана в лондонското издателство Routledge през 2006 г., преиздадена през 2014 г. Книгата е преведена на японски език и отпечатана от издателството Keiso-shobo Ltd. в Токио през 2012 г. Младенов преподава в много европейски страни, както и в САЩ: Блумингтън (САЩ), Залцбург (Австрия), Хелзинки (Финландия), Бремен, Люнебург, Дармщат (Германия). Има десетки статии и студии издадени в България и в чужбина, книги с философски есета и стихосбирка на английски и български. Резюме: Събирането на приносите на философията на Чарлс Пърс (1839–1914) в „орехова черупка“ или, както гласи българският еквивалент, „в шепа“, е най-голямото предизвикателство пред изследователя. Плановете за йерархичност на оригиналните предложения ще рухнат не само пред новите идеи, но и пред усъвършенстванията и пригодяванията към откритията от онова време, които се сменяли като в черно-бял филм. Класификациите на неговия научен апарат биха пропаднали заради съвестната му терминологична дейност сама по себе си, притежаваща стойност със заемки от области като физика, химия, геодезия, логика и философия. Всяка промяна дори в един термин водела до напасване на цялостната система на Пърс, който е един от последните холистични мислители на XIX век. Няма как да се започне поне от най-общите определения, Пърс не е само философ, логик, математик, химик, геолог, семиотик, макар да е и всичко това. Но няма да са по-успешни и търсенията, дори от любопитство, свързани със семиотиката му и възможността тя да бъде отделена от общия корпус на изследванията му. Английският термин polymath е сякаш най-изчерпателен с онази непълнота, оставяща пространства за продължаване в безкрайния семиозис на познанието. А опитите за категоризирането му, дори спрямо по-едрите възгледи за реалността, ще се провалят заради едно категорично определяне към метода за отделяне на значения, създаден от самия него – прагматизма. Тъкмо заради това най-безразсъдно осмеляване се решавам на тази стъпка – да говоря за Чарлс Пърс, побирайки го в шепата на своя опит.