За будителския дух и светлината на словото | Разговор с акад. Иван Гранитски | Епизод 61

Седмицата на народните будители е време, в което сърцата ни се обръщат към корените на българския дух — към вярата, просвещението и словото. Първи ноември е денят, в който си спомняме за онези личности, които поведоха народа ни от мрака на невежеството към светлината на Христовата истина. Те пробудиха душите, вдъхновиха умовете и запалиха факела на духовността, който и днес свети над България. Българското Възраждане е чудо, родено от духа на Църквата. От Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, през братята Миладинови, Неофит Рилски, Петър Берон, та до Левски и Ботев — всички те са не просто революционери и просветители, а хора на вярата. Първите наши будители са били свещеници, монаси, книжовници. Те не само писаха и учеха, но и се молеха за народа си. Тяхното дело е акт на любов към Бога и към отечеството. От тези духовни извори израстват и първите читалища — онези светли домове на просвещението, които превръщат словото в сила. Само за три десетилетия след Паисиевата история българите създават повече от 1300 читалища. В тях пламва искрата на националното съзнание, от тях тръгват комитетите на Левски, училищата, книгите, духовната свобода. Просвещението е не само знание, а светлина. То изисква не просто ум, а дух. Нашите предци са използвали думи, които и днес трябва да пазим: просвещение, братолюбие, милосърдие, състрадание. Това са свещени думи, изпълнени с вътрешна светлина. Те раждат добри мисли, добри думи и добри дела. Те са противоположни на грубостта и бездушието на съвременния свят. Днес, повече от всякога, имаме нужда от съвременни будители — учители, духовници, творци, журналисти, хора на духа, които да пазят първозданния блясък на българския език и да издигат културата над бездушния шум на деня. Езикът ни е жив организъм — богат, пластичен, метафоричен и образен. Той е наследен от великите ни писатели и е наш дълг да го пазим чист, светъл и вдъхновен. Нека си припомним, че всяка добра дума е молитва. Когато произнасяме думи като майчин език, роден дом, бащино огнище, ние изговаряме не просто спомени, а благословение. В тях живее духът на народа ни. Затова нека на този общобългарски празник отново издигнем поглед към нашите духовни предци: св. Йоан Рилски, преп. Паисий Хилендарски, светите братя Кирил и Методий, Неофит Рилски, братята Евлоги и Христо Георгиеви, Левски, Ботев, Каравелов, Вазов и безброй други. Нека те продължават да пробуждат и въздигат българския християнски дух и да осветляват пътеките на народните бъднини. 🕊️ Да пазим Словото, да възраждаме просвещението, да живеем с вяра. Защото там, където Словото е живо, там и България живее.