Алея Баш Бунар в Ловеч с историята и легендите

00:00 Начало 08:09 Пешеходният мост 10:34 Чешма „Бялата Анаста“ 16:17 Чешма „Езерото“ 21:59 Бюст Никола Веденков 27:58 Легендата за „Трай, Дянко!” Песента Бяла Анаста Там, де­то те­че на Баш-бу­нар во­да­та, там си бе­ли бя­ла Анас­та плат­на­та. Кир Янач­ко на чар­да­ци сто­е­ше и си сви­ри с бул­га­рий­ка те­ле­на. На Анас­та ти­хом-ле­ком ду­ма­ше: – Ма­ри Анас­то, бя­ла Анас­то, бе джа­нъм, сти­га си бе­ли бе­ли­те плат­на, Анас­то, по­чер­ня ти бя­ло­то ли­це, Анас­то, из­го­ря­ха ти бе­ли­те ръ­це, Анас­то. Че ня­ма ли ба­ща ти па­ри, Анас­то, та да да­де да из­бе­лят плат­на­та. Хай­де, Анас­то, хай­де ли­бе, иди си, та си ме­си топ­ла пи­та в огъ­ня и за­ко­ли тлъс­та пат­ка, Анас­то. За­ко­ли я, пре­пе­чи я, Анас­то и на­то­чи руй­но ви­но чер­ве­но, че ще до­да до­ве­че­ра на гос­ти. „- А бре, Яна­ке, наз­лъм Яна­ке, бе джа­нъм, как ще си ида тол­коз ра­но у на­зи, ка­то си има у нас май­ка рож­де­на.“ Ба­ща й се­ди на хан­с­ки­те пен­дже­ри и сви­ри с булга­рий­ка ша­ра­кий­ка. Па на Анас­та ти­хом – ле­ком ду­ма­ше: „Хай­де, Анас­то, хай­де бу­ба, ела си, та да сгот­виш топ­ли гозби вся­как­ви, да на­ме­сиш топ­ли бе­ли са­му­ни, да на­то­чиш руй­но ви­но чер­ве­но. На­ пос­те­ли бо­жиг­роб­с­ки ми­са­ли, на­ре­ди све­то­гор­с­ки та­ла­ри, че ще дой­дат та­баш­ки­те баш кал­фи та­зи ве­чер на ве­че­ря у на­зи. По-мал­ко ще, бу­ба, Анас­то, да ядат, по-мно­го ще, те­бе Анас­то, да гле­дат и ще те­бе, джа­нъм Анас­то, из­би­рат за да до­дат дру­га ве­чер на го­деж. /народна песен/