ЗА ПАМЕТТА. И КОЙ ще изпрати Великата учителка на живота "на майната си"? ЗАЩО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ТРИЕ!

Краткото видео хвърля поглед към Пловдив от Бунарджика, второто по височина тепе на 272 м. надм. височина. Средната височина на града е с около стотина метра по-ниска. Според някои трактовки Пловдив е най-старият град в Европа. Независимо дали това е така, или не, градът има своята СЛАВНА ИСТОРИЯ! През 342 г. преди Христа градът е завладян от бащата на Александър Велики, който му дава името си. През 106 г. Филипопол(ис), заедно с Пауталия (Кюстендил), Августа Траяна (Стара Загора) и Сердика (София) се сдобива от император Улпий Траян със статут на МУНИЦИПИЯ. Паметникът е символ. Исторически. Обстоятелството, дали дадено събитие или личност ги одобряваме, или не, отричаме, или не, е субективна оценка. И тази оценка придобива ОТНОСИТЕЛНА ОБЕКТИВНОСТ в историческата общностна памет едва 100 години или век след събитието или смъртта на човека. Историческата памет НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ТРИЕ! ОБРАТНОТО Е ВАНДАЛЩИНА и
! Явно обаче НЕКОИ МЕСТНИ ЦЪРВУЛИ, обладани от бесове и насъскани от (квази)партии и/или неправителствени организации - чуждестранни агенти, не престават да се упражняват по темата:
ИМАМ САМО ТРИ ВЪПРОСА КЪМ ЧУЖДЕСТРАННИТЕ АГЕНТИ И ПЛАТЕНИТЕ ИМ АГИТКИ: 1. Това ли е общественият проблем на Пловдив, и въобще паметникът "проблем ли е", или нещо е "излято" в нечии черепни кутии (и джобове) ? 2. В чий интерес е ДОПЪЛНИТЕЛНОТО разделение в разделеното ни ИЗЧЕЗВАЩО (градско) общество, с непрестанното сваляне на игличката върху тази изтъркана до втръсване грамофонна плоча ? 3. Целеният "демонтаж" /технически е изключително труден И СКЪП/ продиктуван ли е от (чуждо) желание за влошаване на българо-руските отношения (на междудържавно ниво) ? Марк Тулий Цицерон в "За оратора" има ЗНАМЕнита крилата фраза: "Historia magistra vitae" или "Историята е (ВЕЛИКА) учителка на живота". За всеки разумен и непредубеден е ясно, че ОСНОВНАТА социална общност наречена НАРОД, без миналото си, няма и бъдеще! Независимо от оценката на това минало. Случаят касае ТРИЕНЕ НА ФАКТОЛОГИЯ, КАТО ПРЕДПОСТАВКА за бъдещи нови субективни (и угоднически на външни чужди фактори) исторически интерпретации. Интерпретации, но без (неудобни и неуместни) факти. Публична тайна е, че плеяда НПО (неправителствени организации) с чуждо небългарско финансиране "си разиграват коня" на територията на България след т.нар. за благозвучие - "демократични промени" с "преход към пазарна икономика", започнали след преврата на 10 ноември 1989 г. И днес, вече близо 35 години след началото на тези "промени", (без)отговорните за тях кибици "извиняват" своята недалновидност с фразата: "Каква я мислехме, а каква стана (ТЯ - ПРОМЯНАТА)"? Там е работата, че въобще не сте я мислили, а ви я "спуснаха" от Горбачов в тогавашна Москва. А "вие" бивши и настоящи местни управляващи /все от "службите"/ сте отучени от мислене, ако въобще го можете! Моженето "ви" се изразява в коленопреклонничество към "силните на деня"; (външно)политически слугинаж и управленско бездарие и безидейност във взривоопасно "личностно" съчетание с алчност, чувство за изначална богоизбраност и индиферентност към "избирателите ви". Понеже уж сме демокрация. Уж, ама по американския класик: "Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят". Единственото което (засега) спасява този паметник е, техническата сложност и невъзможност донякъде - за демонтажа му! В противен случай щяхме да гледаме и от града под тепетата - към Бунарджика - как местните исторически касапи /ПАРДОН - УПРАВЛЕНЦИ!/ - осъществяват (историческа) хирургическа интервенция. В резултат от която пациентът остава без мозък. За да му бъде имплантиран евроатлантически такъв. С паметник на (плачещия) Соломон Исак Паси /примерно/. На 29 март 2004 г. в Брюксел:    • 10 години България в НАТО   Естествено "паметната" му подложка ще е дисидентски (жълто)кафяв екскремент върху макет на пролетарския официоз "Работническо дело". ЗА ДА СЕ ПОМНИ И ДА СЕ ЗНАЕ! "МАЙНА" е най-характерното жаргонно обръщение на местните в Пловдив. А "изпращам на майната си" е типичното българско пожелание за всички които ни копаят гроба и които си въобразяват, че ще (ни) се смеят последни. През средновековието балканската представа за далеч е Морея, днешен Пелопонес. На юг към средиземноморската шир в центъра на тогавашния свят. В Морея се намирала крепостта ВЕЛИКА МАЙНА, една от трите велики крепости на полуострова по онова време, заедно с Монемвасия и Мистра. На полуостров МАНИ. И за сведение: в Морея до османско време се съхранява славяно(българското) население. Дори днес на път към МАНИ се намират неговите останки:


Кой кого и кога ще изпрати "на майната си", САМО БЪДЕЩЕТО ЩЕ ПОКАЖЕ!