Проповед на 21 Неделя след Петдесетница / за богаташа и бедният Лазар

Евангелие от Лука 16:19-31 19. Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. 20. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му 21. и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му. 22. Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; 23. и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му 24. и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. 25. Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; 26. па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават. 27. А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, 28. защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката. 29. Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат. 30. А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. 31. Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.