Пеевски, Борисов и Слави се готвят да арестуват неудобните

Партия „Има такъв народ“ – същата, която изгря с лозунга „гласът на народа“ – днес предлага закон, който може да заглуши самия този народ. С промени в Наказателния кодекс те искат да пращат в затвора всеки, който „разпространява информация за личния живот“ – дори ако това е част от журналистическо разследване. Но кой ще решава кое е личен живот и кое е обществен интерес? По този закон журналист, който покаже как министър прехвърля пари към фирмата на братовчед си, може да се окаже престъпник. А разследващ репортер, който разкрие корупционна схема, да бъде подслушван със СРС. Сякаш не търси истината, а руши държавата. ИТН казват, че това е „в името на морала“. Но морал без свобода е лицемерие. Достойнство без истина – е куха фраза. И нека не се правим, че забравяме. Точно „Шоуто на Слави“ – днешният морален съдник – години наред разпространяваше манипулативна, неточна и подвеждаща информация. През 2016 година в ефир бе показано видео, в което жена пуска допълнителни бюлетини. Представено бе като кадър от български избори. Оказа се – видеото е от чужда държава. Фалшива новина, поднесена като истина. В други случаи предаването показваше сигнали за „масови нарушения“, без проверка, без доказателства, без контекст. Източници по-късно доказаха, че част от тях са несвързани или изопачени. Години наред – от екрана се сипеха обвинения срещу ЦИК, журналисти, партии. Без имена, без документи, без проверка. Само емоции. Само внушения. А сега тези хора искат да решават кое е истина и кое – престъпление. Това не е защита на личния живот. Това е защита на властта – от неудобните въпроси. ИТН казват, че пазят морала. Но морал без истина – е страх. ИТН казват, че защитават достойнството на хората. Но достойнство без свобода – е тишина. И нека си го кажем ясно: в България днес има пет, шест, в най-добрия случай десет журналисти, които все още се осмеляват да питат, да ровят, да говорят. Тези промени са насочени точно срещу тях. Срещу шепата хора, които още не се страхуват. Щом сме толкова неудобни – арестувайте ни! Хайде! Но кажете си честно… Какво ще последва от това? Мълчание ли? Послушание ли? Или пълна тъмнина?