Хъшовете" разплакаха Народния театър

В истинска буря от емоции се превърна 200-то поред представление на спектакъла "Хъшове" в Народния театър "Иван Вазов". На края на спектакъла, на поклона, когато препълнената зала запя заедно с актьорите песента от спектакъла, сълзи имаше и в очите на тези, които бяха на сцената и тези, които бяха срещу нея. Всички в един глас изричаха многократно "Всеки от нас има своя звезда що го води дорде е жив, кога свети ярко - човек има живот,кога гасне -- судбина", мислейки си за онзи, който тази вечер не излезе на сцената. Аплодисментите тази вечер бяха преди всичко за друг и всички може би тайно се надяваха този друг да гледа от горе и да се усмихва. Юбилейното представление на уникалния спектакъл на режисьора Александър Морфов беше посветено на Петър Попйорданов, Чочо, който ни напусна навръх Великден. И тази вечер имаше цветя, а първата кошница изнесе на сцената не кой да е, а Даниела, жената, която беше до Чочо до последния му дъх. Цветя имаше и за актьорите и за режисьора и за публиката, но в действителност днес цветята бяха за Чочо, чийто талант никога няма да бъде забравен. А след продължилите повече от 10 минути аплодисменти, последното нещо, което чуха зрителите преди да напуснат залата беше "Да живее България!" един силен и мощен вик, който прозвуча зад вече спусната червена завеса. През 1904 година с пиесата "Хъшове" започват представленията на Народния театър. През 1954 година с "Хъшове" се чества петдесетгодишнината му. През 2004 година в юбилейния 100-тен сезон на театъра "Хъшове" е отново на сцена със спектакъла на Александър Морфов.